Thrall of Mind

Learning

2011-08-16T04:19:00.001+03:00

You can learn a lot more from listening than you can from talking. Find someone with whom you don’t agree in the slightest and ask them to explain themselves at length. Then take a seat, shut your mouth, and don’t argue back. It’s physically impossible to listen with your mouth open.

Life is always too short

2011-08-06T09:08:00.000+03:00

Живота е твърде кратък и не те чака да се научиш как да го изживееш добре ...

Желаеш ли го?

2011-08-06T09:05:00.000+03:00

Ако имаш желание ще намираш начин,
ако нямаш желание ще си намериш оправдание.

It's time

2011-06-28T23:52:00.001+03:00

It's time for me to be a smart.
It's time for a change.

Не веднъж цинично твърдях, че един мъж се променя само два пъти в живота си.
Когато навлезе в пубертета и когато му се роди първото дете.
Днес не мисля така.
Днес мисля, че ако един мъж обича достатъчно силно това също може да го промени,
да го подтикне да се адаптира.

Остава да видим дали съм прав :-)

Копнеж

2011-06-15T01:03:00.002+03:00

Копнея за твоята прегръдка.

Онази прегръдка в която ти нежно полагаш глава на гърдите ми,
сякаш заслушана в ускореният ритъм на моето сърце.
Звук който те изпълва със спокойствие и щастие, защото знаеш, че то бие само за теб.
Усещане което те подтиква да ме придърпаш още малко към себе си,
заявявайки ми по този начин "Аз съм тук с теб, където искам да съм"

Онази прегръдка в която аз нежно те обгръщам с ръце
и сякаш времето спира за да мога да се насладя по-пълноценно на мига.
Насладата да държа в прегръдките ми щастието, което със живот изпълва моето сърце.
Радостта от което ме подтиква да те придърпам още малко към мене си,
заявявайки ти по този начин "Аз съм тук с теб, където искам да съм"

A thought of hopeless romantic

2011-06-08T21:54:00.000+03:00

Без значение дали ще ти го вгорчи или подслади, няма да намериш за живота си подправка по-силна от любовта

Because

2011-06-07T11:18:00.000+03:00

Because i am not a ordinary, i can be extraordinary

Деноброец

2011-06-03T19:36:00.002+03:00

Броял съм дните до рожденият ми ден, до лятната ваканция, до Коледа, до края на сесията, до следващата заплата и до предстоящото вълнуващо пътуване. Но никога до сега не съм броял дните с такова голямо нетърпение, а те да са наистина толкова много.

Още 128 ...

Чудно ми е ...

2011-05-30T14:19:00.001+03:00

Чудно ми е кои от вас мислят, че търпенето е добродетел и кои от вас не смятат че това е така?

Imperfection

2010-11-23T23:40:00.002+02:00

Всяко предимство си има недостатък.

Change of Heart

2010-08-10T19:49:00.002+03:00

- Мисля, че е по-добре да ми отстъпиш мястото си за момента.
- За съжаление мисля, че този път си прав.
- Явно, наистина означава много за теб, щом си готов и на това.
- Точно ти знаеш колко точно, както и знаеш защо имам нужда от теб.
- Ще направя каквото мога. Знаеш, че и аз искам същото като теб.
- Знам иначе не бих позволил ти да водиш. Надявам се да успееш, наистина се надявам.

Прелестнатта песен на моето щастливо сърце

2010-08-02T19:15:00.003+03:00

О, Музо, зарежи Ахила Пелеев и неговият гибелен гняв и помогни ми да възпея онова великолепно чувство, което по-сладко е от всичко друго на този свят.
Подскажи ми словата, така нужни да опиша тази единствено истинска магия, способна да преообрази целият ми свят в дивна приказака.
Позволи ми да пресъздам в думи завладяващи, прелестнатта песен на моето щастливо сърце.
Защото няма нищо по-прекрасно от Любовта.

This time

2010-07-23T20:05:00.001+03:00

This time is different.
This time is the right one.
And my heart is smiling.

Evrything is going to be alright?

2010-06-28T12:37:00.000+03:00

Дали сянка само е това към което аз съм се засилил или с тухлена стена ще се срещне моята глава?

Краят

2010-06-14T23:31:00.000+03:00

"Не аз съм зелен котешки сал с опашка" .......... последвано от четири години проточил се епилог за да се стигне до краят днес.

Само по себе си времето не лекува, нещата които ни се случват и живота който водим през това изминало време може да доведе до необходимата промяна.
Думите трябва да се казват, а не да се премълчават. В това се убедих за пореден път днес.

Thought of the day

2010-06-13T12:59:00.000+03:00

Разликата между съществуването и осъществяването е един цял живот.

Посока

2010-06-10T18:39:00.001+03:00

Once again walking confused through the night full of signs and shadows.

Желание

2010-06-02T12:13:00.000+03:00

Искам да пътувам, искам да видя, искам да опитам, искам да разбера, искам да запомня и искам да споделя всичко това.

Не е важно само да го направиш, но и как ще го направиш.

2010-05-27T21:29:00.001+03:00

За да полетиш трябва да преодолееш страхът си от падане. Но за да можеш да се насладиш на полета трябва и да успееш да го забравиш.

Когато въоръжавам чувствата ми с логика за да оправдая действията ми.

2010-05-15T18:14:00.001+03:00

- Мисля си как често по-лесното е да разбереш една истина отколкото да я приемеш.
- Така е, но се замисли, че обикновено точно този който откаже да се примири с реалността успява да намери в себе си желание и воля да я промени.
- Прав си, но си помисли колко трудно и несигурно е нещо такова.
- Не отричам, но не мислиш ли, че в крайна сметка си заслужава.
..........
- Като се замисля каква е алтернатива, съм напълно съгласен, че си струва.

Запленен

2010-04-26T20:15:00.009+03:00

Приех подадената ми бутилка и отпих отново от сладкото ягодово вино в тази прекрасна майска вечер. Слънцето беше залязло преди малко зад езерото, обагряйки всичко наоколо в приказни цветове. Бяхме наблюдавали разкошният залез от полегатият хълм, който се издигаше над езерото. Излегнали се върху меката трева, която го покриваше. Омайващото люляково ухание, носено от топлият бриз подсилваше опиянението ми от изпитото ароматно вино. До скоро тихата вечер започна да се изпълва със звуците на нощните животинки, обитаващи тази райска местност. И все повече и повече звезди започваха да проблясват в мрака на нощното небе.
- "Настане вечер - месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен" - изрецитира спътника ми. За да отбележи случващото се или пък за да критикува моята описателност, а може би за да ми напомни да му подам виното.
- Приятно ми е да съм с теб когато си в такова ... оптимистично настроение - добави той сякаш между другото докато поемаше почти празната вече бутилка.
Изчаках го да отпие за да не разлее виното и подхвърлих:
- Спомняш ли какво ми каза, че ми липсва преди близо половин година, когато бяхме в началото на онзи Път? Е май ще се окажеш напълно прав.
Веселият му неконтролируем смях огласи местността на шир. Знаех си, че точно той ще разбере и оцени играта ми думи.

(Ще бъде продължено подобаващо след няколко дена)

A Song of the Lilac

2010-04-23T21:53:00.002+03:00

Above the wall that's broken,
And from the coppice thinned,
So sacred and so sweet
The lilac in the wind!
And when by night the May wind blows
The lilac-blooms apart,
The memory of his first love
Is shaken on his heart.

In tears it long was buried,
And trances wrapt it round;
O how they wake it now,
The fragrance and the sound!
For when by night the May wind blows
The lilac-blooms apart,
The memory of his first love
Is shaken on his heart.

Monkey see, monkey do.

2010-03-16T22:49:00.002+02:00

Или с други думи как повечто хора правят неща, които не разбират как точно стават, просто гледайки и копирайки от другите. Или мисълта която конкретно мен ме вълнува е как извършват постъпки без да знаят защо точно ги извършват, без да имат собствена мотивация за тях и това само защото хорато около тях ги извършват тези неща. И как тези постъпки се изграждат в навици, които от своя страна се превръщат в един изживян живот.

Искрено се възхищавам на хората които имат собствина интдивидуалност и гръбнак да следват собствените си мечти и идеи ако ще това да ги отдели от "стадото".

Why are you so serious?

2010-02-11T10:48:00.001+02:00

The choices that you will make today, will last for a lifetime.

Тази мисъл ми се върти усърдно в главата последно време.
Някакви мнения или коментари.

Нещо като басня

2010-01-21T22:36:00.006+02:00

- Пак си с онзи отнесен поглед. Човек ще каже, че баща ти е Роден.
След тези думи с които той извести присъствието си, се настани на пейката до мен. Беше приятен и топъл пролетен ден, позволяващ ми да осъществя едно мое любимо съчетание от каране на колело и четене на книга в близкият парк. Появата му уцели момент в който бях отместил замислено поглед от на книгата в ръцете ми.
- Нима, точно ти, си започнал да го приемаш това за недостатък?
- Знаеш мнението ми, нищо прекалено не е хубаво.
- Мислиш ли, че може мисленето да е прекалено? - го попитах усмихвайки се.
- Не съм сигурен, ще трябва да си помисля по въпроса. - отвърна ми с усмивка той и на свой ред попита. - И каква е темата този път
- Въртеше ми се в главата идеята за една басня, но срещнах затруднение, което за сега не мога да разреша.
- Каква ти е идеята и защо си избрал точно баснята като форма на изразяването й?
- Темта ти е добре позната и друг път сме я обсъждали. За това как хората не си позволяват да имат пълноценна връзка заради единият им страх и последствията които търпят заради това. А колкото до втората част на въпроса ти, ами аз не съм я избрал умишлено, просто идеята ми се роди в този облик. Може би защото, лесно разбираемата саркастично-поучителна форма на басните, си пасва с начина по който искам да си изкажа тезата пред другите.
- А предполагам и защото също така обичаш да наставляваш другите как за бъдат щастливи, о Велики и Всезнаещи Мъдрецо.
За пореден път се учудих, как е възможно неговата, никога не слизаща от лицето му, иронизиращо-ехидна усмивка, да излъчва толкова топлина и обич, когато е насочена към мен.
- Благодаря ти за твоят сатиричен вариант на „Memento moriendum esse “ - отговорих му с искрена признателност.
- И какво е естеството на затруднението ти?
- Идеята ми беше да поставя три вида животни в ситуация олицетворяваща страх да се откриеш и обвържеш сериозно с друга личност, защото това би те уязвило и крие напълно реалният риск да те наранят дълбоко. Избрах костенурката и заека за първите две животни. Не бяха най-подходящия избор, но се изкуших да ги използвам заради тънката шега, която аз намирам с класическото им използване в басните.
Костенурката ще въплъти в себе си образа на хората, които се покриват с броня, затварят се в крепост с високи стени, обградена с дълбок ров пълен с крокодили и окачили на всякъде около него табели с надписи от рода на „Махай се ща гръмна с танка“ и “ВНИМАНИЕ!!! Зъл тиранозавар Рекс”. Същите тези хора, които скрили крехката си личност зад безспорно добрата си защита, често се чудят защо никой не успява/не желае да ги намери и след дълго време прекарано в самота, най-после се решават да допуснат някого в крепостта на своята душа. Най-честият резултат от което е тя да бъде опустошена, нещо което ги кара да се затворят още по-усърдно и за още по-дълго време. Докато отново не почувстват нуждата да рискуват допускайки някой до себе си, но оставайки все така неподготвени за това, което ще последва.
Заека представлява хората, чиято защита е в бягството. Личности, които отбягват усложненията и избягват от проблемите. Избиращи винаги лесният, но не винаги правилният път. И по една или друга причина не желаещи да поемат риска и да заплатят цената необходима да получат това което искат, опасявайки се, че най-вероятно няма да си заслужава в крайна сметка. Вярващи, че всяко неприятно усложнение може да се реши, като му се обърне гръб и се продължи напред, рушейки всички мостове след себе си. Хора не губещи нищо ценно, но и не печелещи нищо ценно. Винаги бягащи от нещо, най-често попадащи на друго не особено по-различно от предното. Осъзнаващи след много време, че постоянното им бягство „от“ вместо „към“ ги е довело до абсолютно никъде.
И тука срещам сериозното затруднение да намеря животно което да олицетворява хората съзнаващи, че единственият сигурен начин да загубиш е да не опиташ въобще. Разбиращи, че няма как да получиш без да дадеш. Преценили, че е правилно да пожертваш нещо ценно в замяна на нещо още по-ценно. Усетили, че за да успеят да се свържат пълноценно с друга личност трябва да се открият. Знаещи, че това най-вероятно ще им донесе много болка, но вярващи, че това е трудният, но правилен път към щастието. Готови да поемат тежките удари на съдбата, които биха ги съборили на колене, уверени в себе си, че ще намерят отново сили да се изправят и продължат. Личности възприемащи този риск като възможност да спечелят нещо и/или да научат нещо. И по този начин след всеки опит се каляват все повече и научават все повече. Израствайки постоянно и ставайки все по-способни да осъзнаят от какво наистина имат нужда и да го постигнат.
- Мдаааа, наистина имаш сериозно затруднение – насмешливо провлече той и продължи – А замислял ли си се, че човека е единственото животно, което има способността да мисли и да вижда в перспектива? Да осъзнава понятието бъдеще и да взима обмислени решения, последствията от които целят постигането на желаният от него резултат. Вместо да реагира инстинктивно на момента по заложената схема „Бий се или бягай“.

Опит

2009-12-29T12:55:00.001+02:00

Той се приближи бавно по кея и се настани удобно в непосредствена близост до мен. Забелязах с периферното си зрение, че се беше вгледал в мене. Но аз не се обърнах към него и зачаках търпеливо въпроса му, загледан в разбиващите се вълни на зимното море.
- Разочарован ли си?
- Знаеш, че съм.
- А съжаляваш ли?
Усмихнах се леко на неговата загриженост и реших да се включа в "играта", започната от него.
- Защо се притесняваш се, че може и да съжалявам?
- Защото щеше да е глупаво и нездравословно.
- Не се безпокой, въобще не съжалявам. Не получихме това, което искахме, но научихме нещо.
- Добре, и все пак това няма да ни е от полза, ако наученото бъде забравено или пренебрегнато.
Ето каква е била целта на този разговор. Погледнах с благодарност моят "дявол-пазител".
- Винаги мога да разчитам на теб да внимаваш това да не се случи.
- Мдаааа. - отвърна той с доволният вид на преял със сметана котарак.

Evrything is going to be alright.

2009-12-19T20:28:00.001+02:00

Бъдещето е сто хиляди конеца, миналото — парче плат…

Размисли за щастието.

2009-12-19T16:57:00.002+02:00

Имам сериозното чувство, че като цяло жените са по-нещастни от мъжете.

Искат мъжът да е едновременно огън и лед. Твърд, но и нежен. Да ги доминира, но и да ги разбира и т.н. Искат да преуспяват в професионален план и в същото време личният и социалният им живот да е пълноценен. Искат да са силни, твърди, но им се иска се да да имат някой, който да е до тях в труден момент. Искат да са независими, но им се иска да се влюбят до толкова силно в някой, че той да им отнеме независимостта. Дори и на тези които не си го признават дори и пред себе си.И така нататък и така нататък.

Може аз да съм глупав и страхлив, но ми се струва, че втози съвсем не съвършен свят, не можеш да имаш всичко и опитите да го имаш те съсипват. Моята философия е да прецениш от кое наистина имаш нужда за да си щастлив, кое е наистина най-важно за теб да си щастлив. И да се фокусираш върху тези неща за да ги постигнеш. Веднъж постигнал ли си ги продължи на татък стига с това да не рискуваш да загубиш това, което си постигнал вече.

Някак си това ми напомня на следният виц.

"Ние работим бързо, качествено и евтино.
Изберете си две от трите"

Идеята ми е помисли, кои две от трите са ти по-важни и се спри на този вариант. Не си губи младините в търсене на три от три. Иначе когато осъзнаеш, че такъв вариант няма в добрият случай, ще си загубил години, а в лошият вече ще трябва да се задоволиш с едно от три. Та това ми беше размишлението смятате ли, че това мое виждане е правилно или винаги трябва да се стремиш да постигнеш три от три или тринадесет от тринадесет.

Трийсетина по-малко

2009-12-07T13:36:00.001+02:00

- На скоро ми зададоха глупав въпрос "Колко приятели имаш?".
- Хмм, чудя се с глупав или с умен отговор си решил да отвърнеш.
- Не бях в настроение за глупости.
- И за това си отговорил с "Колкото си искам". Познах ли?
- Да.

42

2009-11-11T01:58:00.001+02:00

Има удоволствие дори и в саможертвата, ако поставиш другиго пред себе си, тогава неговото благополучие е и твое, неговото щастие е и твое.

Кошмар

2009-11-09T15:24:00.001+02:00

От отровният кошмар събудих се в пот облян, само за да осъзная, че бил е той отражение на реалността.

Приключението

2009-11-06T08:51:00.002+02:00

Бяхме се изтегнали удобно върху дебелите клони на старото черешово дърво. Наслаждавахме се на тишината и ленивото спокойствие, което намирахме под шарената сянка на листата му в този горещ летен ден. От време на време се пресягахме да откъснем някоя от близките големи, тъмно червени, сладки и сочни череши, докато мислите ни блуждаеха напред и назад.

- Спомняш ли си преди много години, когато бяхме малки за какво си мислихме и мечтахме, докато се излежавахме по същия начин на същото това дърво?

- Разбира се. Мечтахме си за приключения и чудеса. За полети в космоса, за битки с пирати, за обикаляне около света, за спортна слава, за световно признание в една или в друга светлина, за невероятни открития и изобретения създадени от нас, за пътуване във времето, за еволюирането ни в богове. Верни на идеята ни "If you dream, dream big".

- Мда, в продължение на толкова много години, докато израствахме, мечтахме за всякакви величествени приключения и постижения. И през всичките тези години не осъзнавахме кое всъщност е най-голямото предизвикателство и приключение в живота на един човек.

- Да, но е нормално децата да мечтаят за такива неща и да пренебрегват важността на точно това приключение. Необходимо е израстване за да осъзнаеш важността му.

- Помня го този момент на осъзнаване и как нещо в нас се промени за винаги. Напомня ми за онзи момент, когато Кристофър Робин се разделяше с Мечо Пух и детството си.

- Сега ме накара да се зачудя какво ли става с Кристофър Робин след това?

- Наистина ли не се досещаш? Идва момент в който на него започват да му разказват за Мечо Пух.

Копнеж

2009-10-30T12:41:00.000+02:00

Поспри сърце - и тишината е награда,
когато можеш да летиш,
заслушано в дъжда и листопада,
звездите в мрака да броиш.

Не може винаги да биеш диво,
или пък винаги да си само,
да искаш истински щастливо,
да биеш с друго във едно.

Поспри сърце, нима не се научи,
че има във живота ми баланс,
че аз копнея да се случи,
за любовта ми втори шанс.

Щастие достижимо

2009-10-27T09:47:00.001+02:00

Задвижван от любовта, продължавам заради надеждата.
Подкрепян от вярата пътя си избирам, през лабиринта на страха.
Стремейки се към щастието мечтано, което Нейният красив облик приело е.

Той диреше в себе си да открие истината.

2009-10-25T14:05:00.000+02:00

"Либо замълча за момент. Пипо знаеше какво означава това. Той търсеше отгонора в себе си. Не отговора, който според него ще срещне благосклоност у възрастните, не и отговора, който ще предизвика гнева им - двата вида измама, която тъй се харесваше на повечето му връстници. Той диреше в себе си да открие истината."

Пътят - последната част

2009-10-19T21:18:00.001+03:00

Пътят свършваше на една пуста, тъмна улица в една студена, дъждовна есенна вечер. Нападалият килим от пъстри листа заглушаваше единствените звуци, носещи се в нощта. Тези от нашите бавни стъпки и от ритмичното трополене на дъждовните капки. Забавихме крачка и след малко се спряхме в края на улицата под една самотна улична лампа, чиято светлина се бореше немощно срещу заобикалящия ни мрак. Взирахме се към трите разклонения, започващи няколко метра по-нататък.

Погледнах го. Беше напълно невъзмутим към студените, стичащи се по лицето му капки и се усмихваше все така иронично на целия заобикалящ го свят. Готов да предизвика всичко, способен да се присмее на всичко... Но тъгата в очите му оставаше неподвластна на усмивката му. Беше се обърнал към разклонението, което водеше към стадата. Искаше му се да ме поведе натам, но усещах страховете му, които го разколебаваха. Обърна се да ме погледне.

Погледнах го. Нямаше го вече онова замечтано и глуповато ухилено изражение на лицето му, с което бях свикнал да го виждам последно време. Сега ме гледаше замислено с онази си плашеща сериозност и сякаш въобще не забелязваше неумолимите дъждовни капки, които се плискаха с грозен звук по лицето му. Чувства, мечти, надежди, страхове, болка, желания и страст - всичко това беше събрано и концентрирано в погледа му. Ах, как можеше да прогаря този поглед. Обърна се към разклонението, водещо към вятърните мелници. Искаше му се да ме поведе на там, но осъзнавах притесненията му, които го възпираха.

Обърнах се отново към него и му споделих следното:
- Много ще ми липсва Пътят и ще запазя прекрасни спомени завинаги от това пътуване.
- И на мен ще ми липсва и си мисля, че беше наистина приятен и полезен и за двама ни.
Последва кратка пауза, в която всеки един от нас да се върне към най-приятните си мигове от това пътуване.
- Мислиш ли, че има вероятност нашето пътуване да ни отведе отново по този Път в бъдеще?
- Вероятността за това е твърде малка и няма смисъл да се надяваме за нея... но и на мен ми се иска да се случи.
Още една кратка пауза за преглъщане на тъжната истина.
- А сега на къде и как?
- Зависи.
- 42 ?
- Да
- Хубаво е, че искаме едно и също нещо.
- Но сме на различни мнения как да го постигнем.
Този път паузата беше по-дълга, на края той я прекъсна с въпроса:
- Как усещаш любовта?
- Да искам и да мога да я направя щастлива.
- Съгласен.
- А ти как разбираш любовта?
- Да иска и да може да ме направи щастлив.
- Съгласен.
Нямаше светкавица, която да раздере нощното небе точно в този момент, но щеше да е много уместно, ако имаше.
- Четири от четири, тогава? - подадох си аз ръката.
- Дадено, четири от четири. - стиснах си аз ръката.

И тръгнахме заедно, рамо до рамо, по третото разклонение. Което беше обвито в непрогледна мъгла.

Пътят - трета част

2009-10-19T21:17:00.003+03:00

Салът се носеше бавно по спокойните води на реката. Двамата се
излежавахме един до друг, вгледани в надвисналите над реката клони.
Лекият бриз си играеше с техните листа. С включването на падащите върху тях
слънчеви лъчи се образуваше приказен светлинен танц. Заслушвахме се в успокояващите
птичи песни наоколо, докато салът се полюшваше мързеливо под нас.

Движехме се през онези специални мигове, които са сякаш откъснати от
времето. Мигове, натежали до такава степен от реалност, че всичко извън
тях започва да изглежда все по-сюрреално и маловажно.

- Не знаем на къде води реката и дали ще се съедини отново с пътя.
- Мхм.
- Притеснява ли те това?
- Малко ... а теб?
- Не много, но подозирам, че се носим към водопад.
- Е и? Знаеш, че не можем да се удавим, ще изплуваме на някой бряг.
- Мда, и аз това си мислих, но няма да е много приятно.
- Мислиш ли, че ще ти е по-приятно ако слезем още сега?
- Неее, не ми се мърда от този сал, иска ми се да извлечем максимума от тези животворни мигове.
- Радвам се, защото и аз искам същото.

Пътят - втора част

2009-10-19T21:17:00.001+03:00

Магически е този път. Може би единственото магическо нещо на този свят.

Тръгнахме едва преди няколко минути, а вече вървяхме в един приятно
топъл и успокояващо зелен пролетен ден. От едната страна на пътя
ромолеше игриво малка рекичка с кристално чисти води. От другата страна
се носеше опияняващият аромат на разцъфнала в приказни цветове овощна
градина. Отгоре няколко интересни облачета се гонеха из лазурно синьото
небе. И всичко наоколо беше изпълнено с живот.

- Защо бързаш толкова? - запита ме той. - Не виждаш ли какъв прекрасен ден е? Забави малко, наслади му се, никога повече няма да минеш отново точно по този път.
- Именно защото е толкова прекрасен, нямам търпение да видя до къде води. - отвърнах аз.
- Надяваш се?
- Естествено, щеше да грешно, ако не се надявах.
-Лошото е, че ти липсва и вяра.
- Ъъм?
- Страхуваш се едва ли не от всяка сянка. А когато пътят се скрие временно от погледа ти зад някой завой или хълм, в главата ти е вече представата за най-лошото. В тези моменти си абсолютно неспособен да се насладиш на нищо от заобикалящата те прелест. Превръщаш се в досадна и неприятна компания дори и за мен. Не ми казвай, че това е "правилно".
Вървях до него дълго време неспособен да му отговоря, накрая с въздишка отроних:
- Да имаш означава да се страхуваш. Къде другаде мога да почувствам тази магия?
- И си мислиш, че ако този път стигнеш Рая, ще чувстваш тази магия до края на живота си?
Кимнах потвърдително.
- Ти си неопитен глупак, който не може дори да разчита правилно знаците. Спри се за секунда и се огледай наоколо. Вървим в един невероятно приказен ден през една райски красива местност. И магията е навсякъде около нас, можеш да я почувстваш даже в пръстите си. На знака всъщност пишеше: "Пътят води през Рая до Ада". Номерът е да се задържиш на него и да му се наслаждаваш, а не да се стремиш да стигнеш края му.

Пътят

2009-10-06T00:31:00.002+03:00

Бавно и постепенно осъзнах къде се намирам. Присви ме, нещо стегна болезнено гърдите ми.
Изправих се, нямаше нужда да се оглеждам къде се намирам. Добре ми беше позната тази пустош, в която не можех да остана, не можех да оцелея. Която бавно ще ме погълне, ако се застоя нерешително. Не знам как се нарича точно това място, но аз мисля за него като за "абсолютно никъде".

Той ме чакаше там отпред, подпрян небрежно на пътния знак. С онази никога неслизаща от лицето му ехидна усмивка. "Глупако, аз винаги съм знаел по-добре от теб, а ти никога не си ме слушал. Ето затова си тук сега", това казваше изражението му, без думи. Между нас отдавна нямаше нужда от думи, познавахме се твърде отдълго, твърде добре. Завъртя бавно погледа си към надписа, изписан на пътния знак и, връщайки го към мен, повдигна с изразителна насмешка рамене. Усмихнах се на иронията и на нашата си обща шега. И продължих напред по единствения път, отвеждащ от това място. Той тръгна с мен рамо до рамо. И не само поради липсата на избор, а поради факта, че ние сме неразделни.

Зад нас остава единственият пътен знак в началото на единствения път, отвеждащ от Абсолютно никъде, и на него пише: "Пътят води до Рая ... или до Ада".

Мечти

2009-09-22T14:05:00.001+03:00

"Но аз, беднякът имам само своите мечти. Ще разстеля мечтите си
пред твоите крака. Пристъпи нежно, защото стъпваш в моя блян."

Просто продължаваш напред.

2009-09-16T13:46:00.001+03:00

Отново случайността, която "съдба" някои гръмко я наричат, на място познато доведе ме.
На ръба отвесен на скала висока.
Отново страхът във вените ми протича и съзнанието мое в пранги да окове опитва се.
Да ме разколебае безуспешно се опитва.
Да се върна назад по пътеката пуста? Нищо което да искам няма там. Не това не е за мен.
Да остана тук скован от нерешителност? Живота да изтича покрай мен докато се чудя "какво ли може да е ако... " и така докато не стане твърде късно и въпроса вече звучи "какво ли можеше да е ако ..." Не и това не е за мен.
Да вдигна поглед от зъберите мрачни заканващи ми се от далече долу и да погледна красивата и безкрайна синева. Пълна с неизвестни възможности и до продължа напред. Да този избор е за мен.
Това е свободата.
Свободата да се отърсиш от оковите на страха и да бъдеш щастлив ... или да паднеш.
Падал съм и най-вероятно ще падам отново.
Изправял съм се и ще се изправям отново.
И ще продължавам напред.

Надежда

2009-09-11T10:48:00.001+03:00

Колкото и да е добро "доброто старо време", бъдещето съдържа в себе си потенциал за по-добри времена.

The dawn

2009-08-08T01:35:00.002+03:00

Всичко си има край.
Всичко си има начало.
Днес e първият ден от остатъкът на живота ми. :-)

Реката на живота

2009-07-31T12:01:00.002+03:00

Живота има навика да си тече през повечето време бавно и спокойно в широко русло. Но има и места с бързеи и разклонения, а отверме на време пропадаш във водопад.

Nature Boy

2009-07-28T12:06:00.001+03:00

There was a boy
A very strange, enchanted boy
They say he wandered very far
Very far, over land and sea
A little shy and sad of eye
But very wise was he

And then one day,
One magic day he passed my way
While we spoke of many things
Fools and Kings
This he said to me

The greatest thing you'll ever learn
Is just to love and be loved in return.

Please Don't Promise Me Forever - by Mike Desquitado

2009-07-15T10:53:00.000+03:00

Please don't promise me forever.
I want us to love each other done day at a time...
and string all those days together like the precious things they are...
instead of trying to hard and promising too much.

Please don't expect me to always be good and kind and loving.
There are times when I will be cold and thoughtless and hard to understand.
But it will only be because of the weather or the flu or one of my moods...
not because I love you less. Please remember that.

Please don't think about all the things that could happen to us.
Don't think about other people coming between us.
Don't think about all the good things that could happen to us.
Think of growing closer to each other, finding new reasons for being together...
and think of loving. I will too. I am right now.
Please don't get mad at me if I forget your birthday or some other special day we share...
and please remember that there is an "everydayness" about what we have that is beyond birthdays and anniversaries.
That's why, sometimes, I many not remember one special day...
because all our days are special to me.
Please don't ever sign a letter "as ever".
Please don't be too easy on me...
or expect me to be too easy on you.
Both of us have room to grow, and both of us have to grow if we want to hold eachother's love.
Please don't ever give me too much of yourself or take too much of me.
In our togetherness we still need our private places.
Please listen to me when I'm talking to you...
and please don't ever think about someone else when I kiss you.

Please don't start and argument or make me look foolish in front of other people...
but when we're alone, don't feel like you're walking on eggs.
Go ahead and say what you think.
If I need telling off, tell me off.
Then we can have our fight and make up and love again. Just us.
Please remember to call me sometimes for no reason except that
you feel me thinking about you, needing your voice.

Please don't ever lose that laugh of yours -- it's such a real laugh.
And never change the way you brush my hair back from my eyes
and smile when I'm trying to be very serious...
or the little odd ways you have of saying things that
make you "you", one of a kind, the one I love.

Please let's not use politeness and busyness and silence to
avoid our problems and the places where we hurt.
If something is wrong, let's go after it, and make it right.
It's a good feeling to think of growing older with you, but, please, let's not ever grow old.
I want us to always hang on to the newness that we have right now.
And let's never be ashamed of our innocence, of the child within us.
Let's never give up our dreams.

Please don't try to keep it from me when you're feeling down.
I'll never be able to share your joy if you try to protect me from your sadness.
Please don't ever say never...
and please don't promise me forever.
All that I ask is that you love me now.

And please know that I love you more today than I ever have before.
I can't promise you forever, but I can promise you today with the hope and
belief that there is a beautiful tomorrow in store for us.

Какво ново.

2009-06-24T17:21:00.001+03:00

Напоследък пренебрегнах малко блога си за сметка на facebook с идеята, че там поне някой чете нещата които пиша. Но все пак в този блог пиша предимно за мене си, така че не е много добре да го зарязвам.

Та на въпроса какво ново, ами нищо. Все така добре познатото старо което се опитвам неуспешно да променя. Все пак новото е че се уморих да се правя на глупак, като предпазна мярка. Мда до тука с познатият ви глуповат веселяк. Съвестно ми е за приятелите ми какво им предстои. Но в момента не само, че нямам сили, по-важното е че съм силно разколебан дали всъщност това ми поведение е било наистина полезно за мен. Е ще почакаме ще видим. Както казах новото не е наистина ново, само забравеното старо и все пак се надявам този път да намеря повече щастие.

За случайните ми читатели искрен съвет: Избягвайте ме, няма да съм добра компания идващите дни. И не ме питайте как съм :-)

П.П. - Нев не се отнася за теб с нетърпение очаквам да те видя и ще съм наистина радостен когато това стане :-)

Да победи страховете си означава свобода.

2009-06-03T10:57:00.009+03:00

До сега съм си рестартирал два пъти блога. В първият ми пост в първият блог бях обяснил какъв е смисъла на Thrall of Mind. Как според мен човек е роб на собствените си страхове, предразсъдъци, невежество и самозаблуди. Първият си блог го създадох с цел да водя диалози с приятели и непознати на тази тема и да търсим себеопознавателни отговори и да имам възможност да видя интересни чужди мнения по-въпросите който си задавам. Поради една или друга причина това не стана. Вторият ми беше за един друг мой живот с който вече е свършено и той беше за приятелите ми с който бях по загубил контакт, понеже посвещавах живота си почти изцяло само на една личност. Сегашният ми блог си е за мене си да си приказвам разни неща и да оставам собствените си следи във времето, за да мога от време на време да хвърлям по-едно око на пътя който съм извървял и да се замислям за посоката която съм поел. А и донякъде и за да може хората, който се интересуват от мен да правят същата проверка.

По темата за която ще пиша сега съм писал в един от предните блогове, но днес отново се замислих за нея и реших, че искам да пиша за нея сега и в този блог.

Колко от вас са изживявали сбъдната мечта? Прекрасно е нали. Но мога да ви уверя, че да се пребориш с някой от страховете си е също толкова удовлетворяващо и носи също толкова много щастие. Един вид отърсваш се от нещо, което ти е тежало през цялото това време. Нещо което те е притискало и ограничавало. И след като се освободиш от прангите на страха си имаш чувство, че литваш. Изпълва те чувство на свобода, сила и оптимизъм. И започваш да вярваш, че можеш да се справиш с всичко, което може да ти поднесе живота. И колкото е по-голям страха с който се пребориш, толкова е по-силно това усещане. И това го получаваш независимо от последствията, който идват с тази победа над страха ти. Само по себе си то носи удовлетворение, но обикновено не е само. Обикновено мъкне след себе си нещо желано от теб, което въпросният ти страх те е възспирал да имаш. Замислете се за страховете си и на пътят на какво щастие са застанали те. Няма нищо гарантирано на този свят, но щастието не се постига с пасивност.

Празнота

2009-06-02T02:09:00.004+03:00

Като инсулинова инжекция в сърцето, днес си бих емоционална такава.

"Eternal Sunshine of the Spotless Mind" и "Three to Tango" два корено различни, но гениално по своему, според мен филма. До толкова силно емоционални, че те ангажират и правят съпричастен или поне с мен е така. Може и да е защото чувствам главните герой близки до мен по някакъв начин.

Каквато и да е причината ми помага до посрещна утрешният ден.

В крайна сметка Хара е права, продължаваме напред, защото живота продължава напред и това е неизбежно.

You gotta see this woman

2009-06-01T22:26:00.001+03:00

You gotta see this woman, though.
She's beautiful.And funny...and smart.
And she has an ass that is so sexy
that i struggle to even understand it.

Another sad rainy day

2009-05-30T10:15:00.002+03:00

Another Sad Song - Scot Ranney

Нужда

2009-05-29T12:38:00.001+03:00

Явно се нуждая от малко късмет и добър другар за да успея да стана.

Jason Mraz - Life is wonderful (Live)

2009-05-25T09:40:00.002+03:00

Jason Mraz - Life is wonderful (Live)

It takes a crane to build a crane
It takes two floors to make a story
It takes an egg to make a hen
It takes a hen to make an egg
There is no end to what I'm saying

It takes a thought to make a word
And it takes some words to make an action
And it takes some work to make it work
It takes some good to make it hurt
It takes some bad for satisfaction

Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la life is wonderful
Ah la la la la la

It takes a night to make it dawn
And it takes a day to make you yawn brother
And it takes some old to make you young
It takes some cold to know the sun
It takes the one to have the other

And it takes no time to fall in love
But it takes you years to know what love is
And it takes some fears to make you trust
It takes those tears to make it rust
It takes the dust to have it polished

Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la

It takes some silence to make sound
And it takes a loss before you found it
And it takes a road to go nowhere
It takes a toll to make you care
It takes a hole to MAKE a mountain

Ah la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la life goes full circle
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la life is meaningful
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la life is meaningful
Ah la la la la la la life is full of
Ah la la la la la life is so full of love
Ah la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life is meaningful
Ah la la la la la life is full of
Ah la la la la la life is so full of love

Искам

2009-04-28T10:42:00.000+03:00

Искам да освободя напрежението.
Искам гореща вана с етерични масла и ароматни соли на свещи.
Искам дълъг масаж с хубаво масажно масло на свещи и тиха, спокойна и релаксираща музика.
Искам да правя продължителен и изтощителен секс, след който няма да ни се налага да ставаме с часове от леглото.
Искам да се повтори няколко пъти последното.
Искам няколко дена даже да не се сетя за работа.
Искам да ми се случи поне едно от горните искания.
Всъщност искам да ми се случат всичките.

Люляково ухание.

2009-04-21T13:12:00.000+03:00

Отново на вън люлякът цъфти
и нещо в мен започва да трепти.
Отново монитора с люляк си окичих,
а с тази практика уж приключих.
Отново познатото люляково ухание сетивата ми изпълва,
и пробуждането на спомени и чувства картината допълва.

She got a Smile

2009-02-16T18:15:00.000+02:00

Мда тя има онзи вид усмивка, която те кара да искаш да я виждаш отново и отново. Усмивка, която ти се иска да е насочена към тебе или поне ти да си я предизвикал.

Thinking

2009-01-08T15:34:00.000+02:00

Less than fifteen percent of the people do any original thinking on any subject ...
The greatest torture in the world for most people is to think.

Luther Burbank

Една дъждовна вечер през самотният октомври.

2008-09-25T16:40:00.000+03:00

Бррррррррр

А на тебе познато ли ти е това усещане?

Заслужава си.

2008-09-15T15:46:00.000+03:00

Beginnings are usually scary and ending are usually sad, but it's everything in between that makes it all worth living.

How to Grow Outside Your Comfort Zone

2008-09-11T14:00:00.000+03:00

How to Grow Outside Your Comfort Zone

Попаднах на тази интересна статия, която съвпада с моето виждане по този въпрос. И ме накара за пореден път да се замисля, хубавите ми идеи, принципи и виждания, най-често си остават само на думи. Аз искам да се развивам постоянно, осъзнавам къде са ми слабостите и какво трябва да правя за да ги развивам, но всъщност рядко намирам желание да положа по-сериозни усилия да изпълня желанието си да се развивам. Друг път се страхувам да напусна комфортната си зона или се страхувам да не загубя нещо.

Пример: Лежиш си удобно в топлото ти легло. Четеш интересна книга. Котката успокояващо ти мърка в краката. Пиеш хубаво кафе/чай с вкусни бисквитки например. Дъжда потропва приятно по прозореца. Мислиш си, че е хубаво да станеш, да се облечеш и да излезеш на вън в студеният есенен дъжд и да потичаш в парка. Ще е полезно да поддържаш форма, фигура и ще каляваш организма си. Въобще развиваш тялото си. Вместо да пълнееш на топло с книга в ръка.

Колко от вас ще излязат да потичат? Не мисля, че аз съм от този тип хора който имат волята за това или поне рядко и твърде недостатъчно. Ева на скоро написа една доста добра и интересна статия в блога си по тази темата. Показвайки, според мене, една много точна гледна точка върху този проблем. И аз винаги, когато се замисля по този въпрос, първо се сещам за Ваймс и неговата приказка. И аз, като повечето хора съм доста добър в това да се самозалъгвам с къде по-сериозни оправдания, къде с напълно нелепи, защо не съм си размърдал мързеливият задник/ум. На края ти оставаш с излъгани надежди и очаквания за това, което си постигнал и в какъв човек си се превърнал. И почваш да мрънкаш и да се оплакваш, колко гадно и нечестно било всичкото това и как все на тебе ти се случват тези неща и т.н. Вместо да се стегнеш и да се опиташ да постигнеш нещо ти.

Отклоних се малко постнах тази тема за да видя вашето мнение по въпроса .

Буйният огън обикновено гори ярко но кратко. Чудя се за следното да кажем, че имаш характер и качества да се развиваш непрекъснато. Това ще рече, че постоянно ще се принуждаваш да преминаваш границата на собственото си аз. Ще трябва непрекъснато да излизаш от комфортната си зона. Там където си щастлив и се чувстваш добре. И да се поставяш в ситуации където ще си напрегнат, изнервен, уморен и като цяло подложен на стрес. И колко време можеш да издържиш ? Може би и тука важи правилото за Златната среда. Тоест да не допускаш да се залежаваш твърде дълго, но и да не допускаш да се похабяваш твърде бързо. Все пак за дълъг път маратонците са много по-добри от спринтьорите, а в крайна сметка всеки един от нас се надява да има дълъг и успешен живот ;-)

След тази дълга реч, няма как да допусна всичкото това да си остане празни приказки и смятам още от днес да изляза от комфортната си зона. Да се захвана с две от шестте ми слабости, който от дълго време ми се иска да не са ми слабости. Една в професионален план другата в личен.

Риск

2008-09-02T16:57:00.000+03:00

RISK
Author unknown

To laugh is to risk appearing the fool.
To weep is to risk appearing sentimental.
To reach out to others is to risk involvement.
To expose feelings is to risk exposing your true self.
To place your ideas, your dreams before a crowd is to risk their loss.
To love is to risk not being loved in return.
To live is to risk dying.
To hope is to risk despair.
To try is to risk failure.

But risks must be taken,
because the greatest hazard in life is to do nothing.

The person who risks nothing,
does nothing, has nothing, and is nothing.

They may avoid suffering and sorrow,
but they cannot learn, feel, change, grow, love, live.

Chained by their attitudes, they are a slave,
they forfeited their freedom.

Only the person who risks can be free

Сега ... ?

2008-07-06T00:13:00.001+03:00

Сега .... е относетелно понятие. Минава и заминава и друго сега идва.

Сега ...

2008-05-31T09:02:00.000+03:00

Сега съм щастлив.

Винаги може да е по-зле, но и винаги може да е по-добре.

2008-05-14T08:58:00.000+03:00

"Не можеш да накараш хората да се почувстват щастливи по закон. Ако питаш една групичка от средностатистически хора отпреди 2000 години : ‘Щастливи ли ще сте в свят, в който медицинските грижи са широкодостъпни, конете са винаги чисти, музиката, представленията и храната могат да ви се доставят вкъщи на ниска цена, 100 мили се вземат за нищо време, раждането не е фатално нито за майката, нито за детето, човек не умира от зъбен абцес и не трябва да правите, каквото земевладелецът казва?’ , те биха помислили, че говорите за рая и веднага биха отговорили “да”."

Тери Пратчет

Тук плагиатствам от блога на една приятелка но цитата е страхотен.

Според мен, човек винаги трябва да иска още. Но да е на ясно, че неможе да получи всичко и да е доволен на това, което постига.

Blueberry Pie

2008-04-28T08:34:00.000+03:00

It's nothing wrong with Blueberry Pie. People make choose and they just don't want him.
But some day you can met a person who love Blueberry Pie.

Живота е сцена, а ние всички сме герои в нея.

2008-04-27T00:00:00.000+03:00

А моята роля в тази приказка без край е на "Олелиец"

Избор?

2008-04-26T21:21:00.000+03:00

Понякога е толкова лесно да направиш даден избор, че даже не осъзнаваш, че го правиш.
Понякога да направиш избор е като да решиш кой път да избереш. Ясно е кой път до къде води и просто трябва да се решиш къде искаш да стигнеш.
Понякога знаеш какво да постигнеш, но пътищата напред са покрити в мъгла и се напрягаш да съзреш, кой избор ще те доведе до там.
Но понякога нито знаеш какво искаш, нито кой избор до къде ще доведе. И седиш и се чудиш. Опитваш се да се разгадаеш да погледнеш в себе си. Опитваш се и да разгадаеш непредвидимите възможности на бъдещето.
Често се случва да избереш грешният път и да не постигнеш това, което искаш. Но също така често се случва дори да направиш правилните избори и да извървиш пътя към целта си, когато я постигнеш да се окаже, че всъщност си направил грешния избор в началото. И не си щастлив с това което си постигнал.
Често се изкушавам да правя само това което ми се иска, пък да става каквото ще. Да си спестя всичките тези часове, дни, месеци и години в чудене какъв избор да направя.
После си повтарям за пореден път, че човек е сбор от изборите който е направил. И да правиш избори е най-голямата свобода и отговорност.
Но понякога се чувствам затворен и ограничен от самият себе си.
Дали няма да съм по-свободен и по-щастлив ако просто грабвам от живота това което ми се иска ?
Или пък това ще е напълно безотговорно и ще докара камара неприятни последствия след мене си.
А какъв човек съм аз ? А как даден избор ме определя и променя ?

So wish or want ?

Късмет, хитрост и добър другар.

2008-04-20T22:56:00.000+03:00

"Животът не е благосклонен към малкия човек...
Ако искаш да оцелееш, трябва да се надяваш на късмета си.
Малко хитрост и добър другар, който да те вдигне, когато паднеш."

Цъфнал люляк.

2008-04-16T14:54:00.000+03:00

Вървя си тези дни по улици пълни с цъфнал люляк.
Него вия вид и благоухание ме връщат година назад.
И ме изпълва със смесени чувства.
Болезнена тъга, породена от загубата.
Радостно щастие, породено от това което съм имал

Wisdom on the bottle bottom.

2008-04-13T00:08:00.000+03:00

Sometimes i think that every step that i take is another mistake and with every fail that i make is more than i can take.

И след всяко падане ми е все по-трудно да събера сили да стана и да се опитам отново.
И въпреки, че знам, че не трябва да спирам да се опитвам. Знам, че ако се опитам мога да падна пак и отново да ме заболи, но ако не се опитам ... сте си остана паднал за винаги. Само че вече съм загубил вяра, че някога нещо мога да направя по този въпрос както трябва и че колкото и да се опитвам все ще се провалям. Та това ми е един от големите страхове. Дали ще продължавам да намирам сили, воля, вяра и надежда да успявам да се изправям след всяко следващо падане и да се опитвам да продължавам напреде. Чувствам, че съм на самата граница и дори най-малкият успех или неуспех накланят везните силно в едната посока.

Watch your thoughts

2008-04-10T09:18:00.000+03:00

Watch your thoughts; they become words.
Watch your words; they become actions.
Watch your actions; they become habits.
Watch your habits; they become character.
Watch your character; it becomes your destiny.

– Frank Outlaw

Experience

2008-04-09T10:37:00.000+03:00

Experience is simply the name we give our mistakes.
Oscar Wilde

Experience is what you get when you were expecting something else.

Рожден ден с приятели

2008-04-08T20:08:00.000+03:00

За мене това беше един прекрасен рожден ден. Благодаря много на всички с който празнувах първо на 29-ти, а после 5-ти.както и на тези, който се видяха с мене на 3-ти. Страшно се радвам за партито, което организирахте за мене събота вечерта. Както и за страхотните подаръци, който получих. Но най-силно се радвам и съм благодарен на страхотните приятели, който съм намерил във ваше лице Благодаря ви много страхотни сте.

Рожден ден

2008-04-03T01:14:00.000+03:00

От доста години обичам да правя разбор за изминалата моя година на рожденият ми ден.
Макар и тази година на рожденият ми ден да ми липсва това, което винаги ми е липсвало, като цяло съм доволен от нея. Цялата тази моя година, беше изпълнена препълнена, със събития, хора (много от който нови) и емоции. Като погледна на зад виждам един пълен низ от спомени. Някой много приятни други отвратителни. Но те са там и са свидетелстват, че тази моя година съм я изживял пълноценно, което е най-важното за мене.
тази моя година и ме промени в някой отношения. Това, че се чудя сeга, какво от изключително многото неща, който са ми се случали през това време също е доста показателно.
В момента съм доста щастлив. Във почти всички отношения съм изключително добре. Имам интересен, самостоятелен живот, както винаги съм искал. Пълен със прекрасни хора и много добри приятел Искам да им благодаря за това котео са направили за мене, както на най-старите ми такива така и на най-новите. Имам работа за каквато винаги съм искал. Абе списъка продължава. Както казах само едно ми липсва, което за мене е може би най-важното нещо за ме, но него се надявам да го намеря тази година :-)

Could it be that I'm suffering because I'll never give in?

2008-03-22T23:05:00.001+02:00

It's late and I'm feeling so tired
Having trouble sleeping.
This constant compromise
Between thinking and breathing.

Бележка към мене си.

2008-03-10T22:25:00.001+02:00

Забележка:
Слушай се, когато си говориш. Мъдро говориш.
Престани да пренебрегваш мъдрите си съвети.
Глупак такъв!

Отговор:
Много добре знам, че аз ще парвя каквото съм решил
и ще си нося последствията от избора си.
Не аз, а аз съм глупак.

Leech

2007-12-29T12:33:00.000+02:00

" ... че покойният Тиен Ворсоасон е бил от онези
умели паразити, съжителството с които кара партньорите им да се чешат по
главите и да се питат: "Луд ли съм? Аз ли съм луд?". "

Уморих се.

2007-11-12T15:22:00.000+02:00

Край. Уморих се. Напускам полесражението. Не се отказвам от войната, просто няма да си търся други битки, в който да се мятам с главата напреде и с цялата си себе отдаденост. Ако войната ме намери ... не знам ще се опитам, да не я загубя още в първата битка със безразсъдността си и лудостта ми.

Живот

2007-11-06T02:13:00.005+02:00

- Ти си безмилостна, Хара - изпъшка Майлс. Щурците пееха в гората тиха лунна соната. - Защо мислиш, че ти разказвам всичко това?

- Продължете напред. Просто продължете напред.Това е всичко, няма начин да стане по-лесно.Просто продължете напред.

- Какво откриваш от отсрещната страна? Когато продължиш напред?

Хара сви рамене.

- Живот. Какво друго?

- Това обещание ли е?

Тя вдигна от земята едно обло камъче,повъртя го в ръка и го хвърли във водата.Лунните отражения затанцуваха по повърхността.

- Това е неизбежност.Няма лесен път.Няма избор.Просто продължаваш напред.

Нерешителност ?

2007-11-03T11:47:00.000+02:00

Не изпускай деня.
Защото нощта чака студена и неумолимо самотна.

The will of a lover

2007-10-20T22:52:00.000+03:00

Cover the ground with snow and white
Bury the town in soft moonlight
Watch the buildings flee from sight
On a lovers night

Chase the flakes with a windy blow
Wave them where they always go
Deep in wooded forest hollow
Where the trees dance slow

Lay us here, just her and I
Neath the snow and a lovers sky
Neath the snowflakes passing by
While lonely dies

Then let the trees and the moonlight sing
Let the snow and the cold wind bring
These flowers and stones to form a ring
And know that love’s not ending

Then bury us, just her and I
Neath the snow and a lovers sky
Neath the footfalls passing by
While lonely dies

Хвърчило.

2007-10-07T11:20:00.001+03:00

Ето едни снмки, с който съм много горд и показваща новата ми страст :-). (Не са тези на Оби и Роси, онези малко по наoолу :-P)

http://picasaweb.google.com/prikazka/LuPUWF

Keep moving forward

2007-08-22T22:14:00.000+03:00

We don't look backwards for very long.

We keep moving forward, opening up new doors and doing new things, because we're curious ...
And curiousity keeps leading us down new paths.

Отговор

2007-08-13T05:07:00.000+03:00

а то какво било 12.08.2007
Posted by mierin in Битие, Любов. trackback

Нещо не мога да измислям заглавия на постовете. Ще ме извините за повторенията и междуметията.

Вчера разговор с една приятелка ме наведе на мисълта за многоизмерността на човешкия характер, или, по-сполучливо може би, вселена. Замислих се за това колко аз съм концентрирана в своята, моя т. нар. егоцентризъм, и колко е силен той.

Днес пък си измислих, че всички хора са такива всъщност и, че една връзка между тях в началото е просто взаимно харесване на външните им маски, след това опознаване до степен на някаква средна маска или подходящо лице, но никога не се стига до пълен обхват на личността, тъй както една вселена не може да бъде обхваната с поглед.

Тогава следва, че идеалите за отношенията между хората, такива каквито ни ги захранват с възпитание, филми и очаквания, са доста далече от реалността.

За себе си открих, че приятелството таково каквото се предполага да бъде като казване на всичко, безкористно обичане и прочее, са пълни дивотии. Същото важи и за любовните връзки. Споделяите всичко? Никви тайни? Как ли пък не.

И ето една нова гледна точка към мистичното явление Любов. Тя ни е дадена, за да не затънем в собственото си Аз. Интересното е когато се пристрастим към нея. Това значи ли ниска самооценка? Бягство от себе си? Тогава не следва, че по пътят към самоусъвършнеството и осъзнаване на света любовта е само една красива пречка? Т.е. изкушение на лукавия?

Толкова лесно се извъртат и превъртат думите. Двустранни са като монета.

От тука почва моят отговор:

Само човек, който обича себе си твърде много няма нужда да бъде харесван и обичан от други. Да думите лесно си извъртат и превъртат, но не и делата. Една от малкото истински свободи в този свят е тази, че сам си избираш приятелите. Да такова нещо като, абсолютна откровеност и никакви тайни не съществува. Но няма, как двама човека, който седят зад множество маски един пред друг да се харесат истински. Могат да си харесат един на друг маските. И тогава какво следва ? Хваща те любопитство дали ще го харесаш под тази маска и под следващата, също така дали той щете хареса под твоята маска и под следващата. На това му се вика опознаване и сближаване :-) . Ако при този процес някой остане разочарован е ясно. Но, ако продължавате да се харесвате когато маските падат следва нещо много важно, опознаване и разбиране. Да разбираш нуждите и чувствата на човека срещу тебе. Да разбираи мотивацията и действията му. Без тези неща не може да харесваш и обичаш истински. Да не забравим доверието, мисля чe ти знаеш колко е важно да го има и колко пагубно е да го няма. Без всичките тези неща няма, как да има истинска обич било между приятели било между влюбени. И в основата на всичко е откровеността. Щом мислиш, че може без нея пробвай създай приятелство или връзка без нея да видим, какво ще стане.
Колкото до любовта :-) О боже ти наистина си много противоречива личност бягаш от едната крайност в другата. Поздрав с филма "Love actually" За ниската само-оценка стига един флирт или секс или някоя несериозна връзка такива неща. Любовта е много повече, но няма смисъл да ти говоря за нея, ти си я изпитвала знаеш какво е :-). И ти се иска дя я изпиташ пак сигурен съм в това. А и тя не ти пречи да се самоусъвършенстваш напротив от тебе знам, че ти е помагала през годините. Запознаването ти с толкова много различни хора и връзките ти с тях са те променяли и учили на нови неща. По-добре се концентрирай върху премахването на множеството самозаблуди, който се опитваш да си вкарваш и променяш постоянно за да ти е по-лесно така (като този посj в момента). Пътят към самоусъвършенстването не е лесният.
Според мене за всеки човек истинската му вселена е тази в главата му. Всеки е егоист. Всеки дели вселената първо на се беси и всичко останало. Ева виждал съм те да правиш страшно много аутористични постъпки съм разбирал за много други. Да пукати повече за тебе отколкото за приятелите ти и всичко станало, но и всички останали са, като тебе просто го прикриват и избягват да си го признават. Аз обичам да виждам и да се вглеждам в доброто и хубавото в хората. Ти имаш и от двете по много.
Да собствената ни вселена е голяма и трудно може да се обхване цялата, но не е невъзможно. Виждала ли си 60-70 годишна двойка, да се държат за ръце и гледащи се с очи пълни с обич ? Е това за мене е нещо наистина страхотно, цено и красиво.
О ти си и жена изчакай няколко години да родиш дете. Да видим тогава какво ще стане със вселена та ти :-).
Да идеалните отношения който ги има във филмите, наистина са невероятни за постигане в живота. Но последният път, когато проверих "Идеал" беше недостижима цел към, която се стремиш. Е аз се опитвам да постигна този Идеал в моите отношения с хората който обичам.
Ева ти си страхотна и невероятна личност. Притежаваш толкова много прекрасни качества и въпреки широката им реклама толкова малко отрицателни. Всеки, който те познава добре трябва да го е осъзнал това. Аз нямаше да ги знам всичките тези неща, ако не бяха почнали да падат маските една бъдни вечер. мисля, че те познавам достатъчно добре и наистина страшно много харесва, ценя и се възхищавам на товаq което съм видял в тебе. Именно това ме накара да те заобичам и да те Избера за мой приятел, както и това още да те смятам за такъв. Също така и да се смятам за твой приятел. Малко истински приятели съм си избрал и наистина много държа на тях и никак не се отказвам лесно от тях. Нямам намерение да се отказвам от тебе. Знам, че едвали това ти харесва в момента, че нямаш нужда от моето приятелство в момента, че сигурно даже те дразни или поражда презрение към мене. А може да е още по лошо въобще да не ти пука. Е и преди си грешила. Аз вярвам, че след време ще има значение, че един ден ще имаш нужда от моето приятелство или просто ще ти е приятно да ме имаш за приятел. Знай, че можеш да разчиташ на мене да бъда до тебе, когато този ден дойде.
Предполагам, че ще изтриеш този коментар затова мисля да го постна и в моят блог. Sorry за което, много си готина, но не винаги си права :-)

The Two Thinks !

2007-08-11T18:57:00.000+03:00

Днеска ще пия за пръв път от много време за нещо хубаво. Ще пия за нещата от живота, който успяват да те затрогнат дори и да не те засягат. Който успяват да те сграбчат за сърцето и да те разтърсят.Който са толкова дълбоки, че успяват да те направят съпричастен. Ще пия за нещата от живота, който са толкова дяволски красиви, че ме карат да се просълзявам.
Днеска станах свидетел на цели четри такива случки на пръв поглед корено различни една от друга. Но по-късно, когато си мислих за тях, осъзнах че всичките се обединени от две неща. Първото е Обич. Дали обичта на мъж, който държи с едната си ръка новородената си дъщеря, а с другата ръката на жената, в която е влюбен. Или пък любовта между мъж и жена който едно временно си мисля един за друг "Той е човекът". Или обичта между двама истински приятели, който знаят, че винаги ще бъдат един до друг и ще могат да разчитат един на друг. Няма значение точно каква е, Обичта е на всякъде около нас. И второто нещо е да имаш невероятният късмет да я изпиташ към някой и някой да я изпита към тебе. Това за мене е Щастие. Защото със сигурност не всичко от което имаш нужда е Обич, но аз не искам да си и представя да си изживея живота без нея.
Тази вечер ще пия за това:
Нека живота ми, както този на близките ми и въобще в целият свят, пък защо не и вселена да е пълно с любов и обич.

Мазохист ?

2007-08-10T23:58:00.000+03:00

Не съм мазохист. Това, че предпочитам мене да ме боли, пред това да причиня болка на друг, не означава, че обичам да ме боли. Това, че предпочитам да постъпя, Добре въпреки, че ще ме заболи не означава, че обичам да ме боли.
Чувал съм приказката, че живота е кратък и трябва да се живее като за последно, защото утре може да те блъсне автобус примерно. Е не е така живота не е кратък и утре най-вероятно няма де те блъсне автобус. И ти тирбява да живееш с избора който си направил днеска през следващите 20,30,40,50 години. За мене възможноста да имаш избор, да го направиш и да си понесеш последствията е най-голямата свобода която мога да имам.

Сърцето на влюбен мъж.

2007-08-08T01:33:00.000+03:00

Няма нищо по-красиво и същевремено по-жалако от сърцето на влюбен мъж.

Смисъла на живота, вселената и всичко останало.

2007-07-19T00:50:00.000+03:00

42. Или още може да се гледа като 4 и 2. Тоест For (Four) Two - За двама. Или моят смисъл за вселента, живота и всичко останало, е че живота е за двама. Колко съм прав, колко не съм, незнам това е моят смисъл, моето щастие, моята надежа и мечта. Това е моят поглед, моята гледна точка.

Сърце.

2007-07-05T22:00:00.000+03:00

Ех, ти сърце защо не слушаш разума,защо си знаеш своето, защо болката не те плаши и отблъсква, защо, защо, защо го искам след като го неможе. Поспри сърце. Това пък къде го четох. Само искаш и като неможе какво? Ох това. Още и още, но докога така? Ами докато го искам до тогава. Докато го чуствам до тогава. Защо ? Защото си заслужава.

Година

2007-07-05T10:18:00.001+03:00

Каймата!!! Кайматааааа!!! ..... Мляс!!!

Всичко или нищо!

2007-06-23T08:48:00.002+03:00

Миналото си е минало, бъдещето си прави от мечти и надежди.
Ако опиташ може да се окажеш разочарован и наранен, но ако не опиташ си обречен.

Такива мисли ми се въртят в главата в момента, а до скоро си мислех, че не съм хазартен тип. Предпочиташ врабче в шепа отколкото орел в небесата. Но след като си летял с орела, след като си се любувал на небесата и си паднал от там, ще си останеш ли там долу ще се задоволиш ли с по-малко нямали да поискаш отново да литнеш ?
Прав ли съм, не съм ли ? Не мога да съм сигурен на 100%, но пък никога не съм бил толкова сигурен през живота си за нещо. Вярвам, че има шанс, не спирам да се надявам, че може и да стане, а любовта ми е все така силна.
Бил съм в Нищото ужасно е, не ми се връща там. Бях погълнат от Всичкото, прекрасно е описвам го с три думи утопия, амброзия, нирвана.
Всъщност избора ми не беше толкова труден. Няма да позволя на никой страх да управлява живота ми, дори и на най-големият. Няма да позволя на болката колкото и огромна да е тя да ме накара да се откажа.
I will fly again or i will fall.

Да бъдеш

2007-06-23T08:48:00.001+03:00

“Да бъдеш или не? Туй е въпросът…
Кой търпял би инак
безчетните камшици на века ни:
неправдите на наглия подтисник,
всокомерието на рода,
сълзите на oтритната обич,
бавежа на закона, произвола
на тлъстия чиновник, злия присмех,
със който недостойния заплаща
на тихата заслуга – всичко туй,
когато едно бодване тук вляво
очиства сметките ни? Кой би пъшкал
под бремето на отмилял живот,
ако не беше този страх пред нещо
зад гроба, в неоткритата страна
отдето никой пътник се не връща?
Той смазва волята ни и ни кара
да се мирим с познатите беди,
наместо да летим към непознати…”

I'm a Believer

2007-06-15T14:23:00.001+03:00

Всъщност днеска като слушах, как си говорят, три по възрастни ( на по 26,34 и 48 години ) представителки на женския пол в офиса ми разбрах, че такова животно като свестен мъж несcществува. Било е само мит.
Все повече ми се струва, че отговорът на въпроса "Какво искат жените" е много лесен "ВСИЧКО" и затова никога не са доволни,понеже никога няма до могат да го имат. За нас остава да се опитаме да бъдем "задоволителен", "не чак толкова лош", "абе настава ама нали си е мой", "поне ме обича", "нали ходи на работа и носи пари", "по-добър от твоят", "по-добре от нищо" или ако имаш голям късмет "не е идеален но е напълно приемлив". :roll:
Това си беше много голям удар за моето виждане, че жените са богини :(

Слава бого, че съм си твърдоглав и не се подавам на многото доказателства в противното и все още си вярвам в това и в други неща, като истинската любов.

Inside Joke

2007-06-09T21:39:00.000+03:00

"Не аз съм зелен котешки сал с опашка"

I'm a Believer

2007-06-09T12:42:00.000+03:00

Клик=Клип

NO ORDINARY LOVE

I gave you all the love I got
I gave you more than I could give
I gave you love
I gave you all that I have inside
And you took my love
You took my love

Didn't I tell you
What I believe
Did somebody say that
A love like that won't last
Didn't I give you
All that I've got to give baby

I gave you all the love I got
I gave you more than I could give
I gave you love
I gave you all that I have inside
And you took my love
You took my love

I keep crying
I keep trying for you
There's nothing like you and I baby

This is no ordinary love
No ordinary love
This is no ordinary love
No ordinary love

When you came my way
You brightened every day
With your sweet smile

Didn't I tell you
What I believe
Did somebody say that
A love like that won't last
Didn't I give you
All that I've got to give baby

This is no ordinary love
No ordinary love
This is no ordinary love
No ordinary love

I keep crying
I keep trying for you
There's nothing like you and I baby

This is no ordinary love
No ordinary love
This is no ordinary love
No ordinary love

Keep trying for you
Keep crying for you
Keep flying for you
Keep flying I'm falling

I'm falling

Keep trying for you
Keep crying for you
Keep flying for you
Keep flying I'm falling
I'm falling