четвъртък, юли 05, 2007
Сърце.
Ех, ти сърце защо не слушаш разума,защо си знаеш своето, защо болката не те плаши и отблъсква, защо, защо, защо го искам след като го неможе. Поспри сърце. Това пък къде го четох. Само искаш и като неможе какво? Ох това. Още и още, но докога така? Ами докато го искам до тогава. Докато го чуствам до тогава. Защо ? Защото си заслужава.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар