Уморих се.

Край. Уморих се. Напускам полесражението. Не се отказвам от войната, просто няма да си търся други битки, в който да се мятам с главата напреде и с цялата си себе отдаденост. Ако войната ме намери ... не знам ще се опитам, да не я загубя още в първата битка със безразсъдността си и лудостта ми.

Живот

- Ти си безмилостна, Хара - изпъшка Майлс. Щурците пееха в гората тиха лунна соната. - Защо мислиш, че ти разказвам всичко това?

- Продължете напред. Просто продължете напред.Това е всичко, няма начин да стане по-лесно.Просто продължете напред.

- Какво откриваш от отсрещната страна? Когато продължиш напред?

Хара сви рамене.

- Живот. Какво друго?

- Това обещание ли е?

Тя вдигна от земята едно обло камъче,повъртя го в ръка и го хвърли във водата.Лунните отражения затанцуваха по повърхността.

- Това е неизбежност.Няма лесен път.Няма избор.Просто продължаваш напред.

Нерешителност ?

Не изпускай деня.
Защото нощта чака студена и неумолимо самотна.