Желая те (чернова)

Желая косите ти.
Да ги галя, докато прегърнал съм те и с лице заровено в тях да заспивам.
Желая очите ти.
Да виждам в тях обичта ти към мен и в тези приказни вселени да потъвам отново и отново.
Желая устните ти.
Да се впиват в моите, както прежадняла би ги впила в сочен плод и нощем нежно да ми шепнат любящи слова.
Желая ръцете ти. (и всичко между тях)
Да ме прегръщат често през деня и в трудните моменти в тях утеха да намирам.
Желая краката ти. (....)
Да ме стягат болезнено в пристъп на страст и с желанието твое да те водят към мен, ден подир ден.
Желая усмивката ти. (най-красивото в теб)
Да успявам по хиляди начин да я предизвиквам, но да изгрява и дори само когато си мислиш за мен.
Желая сърцето ти.
Да се чувства сигурно и спокойно, биейки с моето в едно.
Желая душата ти.
Да бъде по-щастлива, че желая те аз.

"Invictus" (Непобедим" лат.) - William Ernest Henley

Out of the night that covers me                     Изпод покрова на нощта над мен,

Black as the Pit from pole to pole,                   от край до край катранен като Ад,

I thank whatever gods may be                        благодаря на всички Богове,

For my unconquerable soul.                              че съм с непревземаема душа.

In the fell clutch of circumstance                   На Случая в жестоките клещи

I have not winced nor cried aloud.                   не трепнах и не изревах на глас.

Under the bludgeonings of chance                   И Шансът със тояги ме преби -

My head is bloody, but unbowed.                      кървящ, ала непреклонен съм аз.

Beyond this place of wrath and tears               Оттатък този свят на гняв и скръб

Looms but the Horror of the shade,                 надвисва Ужас, изтъкан от мрак,

And yet the menace of the years                     но на годините опасността

Finds, and shall find, me unafraid.                     не е, и няма да ме хвърли в страх.

It matters not how strait the gate,                 Нехая, че е тесен пътят стар

How charged with punishments the scroll.         или че свитъкът изписан е с беда:

I am the master of my fate:                            на своята съдба съм господар,

I am the captain of my soul.                             защото аз владея своята душа.

Времето е толкова относително.

Времето е толкова относително.

Понякога може да ти се случат толкова "неща" за три дена ( и да минеш през тях), колкото друг път и за цяла година няма да ти се случат. И когато хората използват изрази от рода на "с времето ще ти мине", "времето ще покаже", "трябва си време" и т.н. всъщност имат предвид, че с течението на времето би трябвало да ти се случат разни събития, който да те излекуват, да ти дадат отговора и т.н.

Тогава защо да чакаш, кротко и търпеливо нещо да ти си случи? Да се надяваш на слепият късмет и равнодушната случайност? Да се молиш на сила някаква да ти се случи това, което ти така силно желаеш? Да имаш нужда от нещо и да чакаш то да ти дойде даром от някъде?

И когато това не става да обвиняваш и да хулиш цялата вселена, вместо да подириш справедливост в твоята си вътрешна такава.

О, не! Не е за мен на глупака живота.
Да чакаш или да не чакаш това за мен не е въпроса.

И любовта си аз на час по капчица не ще да я раздавам.
Ела и пий от този водопад и ако се задавиш не ще те наказвам.
Но ако друг обвиняваш за това, не ща да те познавам.