Какво ново.

Напоследък пренебрегнах малко блога си за сметка на facebook с идеята, че там поне някой чете нещата които пиша. Но все пак в този блог пиша предимно за мене си, така че не е много добре да го зарязвам.

Та на въпроса какво ново, ами нищо. Все така добре познатото старо което се опитвам неуспешно да променя. Все пак новото е че се уморих да се правя на глупак, като предпазна мярка. Мда до тука с познатият ви глуповат веселяк. Съвестно ми е за приятелите ми какво им предстои. Но в момента не само, че нямам сили, по-важното е че съм силно разколебан дали всъщност това ми поведение е било наистина полезно за мен. Е ще почакаме ще видим. Както казах новото не е наистина ново, само забравеното старо и все пак се надявам този път да намеря повече щастие.

За случайните ми читатели искрен съвет: Избягвайте ме, няма да съм добра компания идващите дни. И не ме питайте как съм :-)

П.П. - Нев не се отнася за теб с нетърпение очаквам да те видя и ще съм наистина радостен когато това стане :-)

Да победи страховете си означава свобода.

До сега съм си рестартирал два пъти блога. В първият ми пост в първият блог бях обяснил какъв е смисъла на Thrall of Mind. Как според мен човек е роб на собствените си страхове, предразсъдъци, невежество и самозаблуди. Първият си блог го създадох с цел да водя диалози с приятели и непознати на тази тема и да търсим себеопознавателни отговори и да имам възможност да видя интересни чужди мнения по-въпросите който си задавам. Поради една или друга причина това не стана. Вторият ми беше за един друг мой живот с който вече е свършено и той беше за приятелите ми с който бях по загубил контакт, понеже посвещавах живота си почти изцяло само на една личност. Сегашният ми блог си е за мене си да си приказвам разни неща и да оставам собствените си следи във времето, за да мога от време на време да хвърлям по-едно око на пътя който съм извървял и да се замислям за посоката която съм поел. А и донякъде и за да може хората, който се интересуват от мен да правят същата проверка.

По темата за която ще пиша сега съм писал в един от предните блогове, но днес отново се замислих за нея и реших, че искам да пиша за нея сега и в този блог.

Колко от вас са изживявали сбъдната мечта? Прекрасно е нали. Но мога да ви уверя, че да се пребориш с някой от страховете си е също толкова удовлетворяващо и носи също толкова много щастие. Един вид отърсваш се от нещо, което ти е тежало през цялото това време. Нещо което те е притискало и ограничавало. И след като се освободиш от прангите на страха си имаш чувство, че литваш. Изпълва те чувство на свобода, сила и оптимизъм. И започваш да вярваш, че можеш да се справиш с всичко, което може да ти поднесе живота. И колкото е по-голям страха с който се пребориш, толкова е по-силно това усещане. И това го получаваш независимо от последствията, който идват с тази победа над страха ти. Само по себе си то носи удовлетворение, но обикновено не е само. Обикновено мъкне след себе си нещо желано от теб, което въпросният ти страх те е възспирал да имаш. Замислете се за страховете си и на пътят на какво щастие са застанали те. Няма нищо гарантирано на този свят, но щастието не се постига с пасивност.

Празнота

Като инсулинова инжекция в сърцето, днес си бих емоционална такава.

"Eternal Sunshine of the Spotless Mind" и "Three to Tango" два корено различни, но гениално по своему, според мен филма. До толкова силно емоционални, че те ангажират и правят съпричастен или поне с мен е така. Може и да е защото чувствам главните герой близки до мен по някакъв начин.

Каквато и да е причината ми помага до посрещна утрешният ден.

В крайна сметка Хара е права, продължаваме напред, защото живота продължава напред и това е неизбежно.

You gotta see this woman

You gotta see this woman, though.
She's beautiful.And funny...and smart.
And she has an ass that is so sexy
that i struggle to even understand it.