вторник, ноември 23, 2010

Imperfection

Всяко предимство си има недостатък.

вторник, август 10, 2010

Change of Heart

- Мисля, че е по-добре да ми отстъпиш мястото си за момента.
- За съжаление мисля, че този път си прав.
- Явно, наистина означава много за теб, щом си готов и на това.
- Точно ти знаеш колко точно, както и знаеш защо имам нужда от теб.
- Ще направя каквото мога. Знаеш, че и аз искам същото като теб.
- Знам иначе не бих позволил ти да водиш. Надявам се да успееш, наистина се надявам.

понеделник, август 02, 2010

Прелестнатта песен на моето щастливо сърце

О, Музо, зарежи Ахила Пелеев и неговият гибелен гняв и помогни ми да възпея онова великолепно чувство, което по-сладко е от всичко друго на този свят.
Подскажи ми словата, така нужни да опиша тази единствено истинска магия, способна да преообрази целият ми свят в дивна приказака.
Позволи ми да пресъздам в думи завладяващи, прелестнатта песен на моето щастливо сърце.
Защото няма нищо по-прекрасно от Любовта.

петък, юли 23, 2010

This time

This time is different.
This time is the right one.
And my heart is smiling.

понеделник, юни 28, 2010

Evrything is going to be alright?

Дали сянка само е това към което аз съм се засилил или с тухлена стена ще се срещне моята глава?

понеделник, юни 14, 2010

Краят

"Не аз съм зелен котешки сал с опашка" .......... последвано от четири години проточил се епилог за да се стигне до краят днес.

Само по себе си времето не лекува, нещата които ни се случват и живота който водим през това изминало време може да доведе до необходимата промяна.
Думите трябва да се казват, а не да се премълчават. В това се убедих за пореден път днес.

неделя, юни 13, 2010

Thought of the day

Разликата между съществуването и осъществяването е един цял живот.

четвъртък, юни 10, 2010

Посока

Once again walking confused through the night full of signs and shadows.

сряда, юни 02, 2010

Желание

Искам да пътувам, искам да видя, искам да опитам, искам да разбера, искам да запомня и искам да споделя всичко това.

четвъртък, май 27, 2010

Не е важно само да го направиш, но и как ще го направиш.

За да полетиш трябва да преодолееш страхът си от падане. Но за да можеш да се насладиш на полета трябва и да успееш да го забравиш.

събота, май 15, 2010

Когато въоръжавам чувствата ми с логика за да оправдая действията ми.

- Мисля си как често по-лесното е да разбереш една истина отколкото да я приемеш.
- Така е, но се замисли, че обикновено точно този който откаже да се примири с реалността успява да намери в себе си желание и воля да я промени.
- Прав си, но си помисли колко трудно и несигурно е нещо такова.
- Не отричам, но не мислиш ли, че в крайна сметка си заслужава.
..........
- Като се замисля каква е алтернатива, съм напълно съгласен, че си струва.

понеделник, април 26, 2010

Запленен

Приех подадената ми бутилка и отпих отново от сладкото ягодово вино в тази прекрасна майска вечер. Слънцето беше залязло преди малко зад езерото, обагряйки всичко наоколо в приказни цветове. Бяхме наблюдавали разкошният залез от полегатият хълм, който се издигаше над езерото. Излегнали се върху меката трева, която го покриваше. Омайващото люляково ухание, носено от топлият бриз подсилваше опиянението ми от изпитото ароматно вино. До скоро тихата вечер започна да се изпълва със звуците на нощните животинки, обитаващи тази райска местност. И все повече и повече звезди започваха да проблясват в мрака на нощното небе.
- "Настане вечер - месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен" - изрецитира спътника ми. За да отбележи случващото се или пък за да критикува моята описателност, а може би за да ми напомни да му подам виното.
- Приятно ми е да съм с теб когато си в такова ... оптимистично настроение - добави той сякаш между другото докато поемаше почти празната вече бутилка.
Изчаках го да отпие за да не разлее виното и подхвърлих:
- Спомняш ли какво ми каза, че ми липсва преди близо половин година, когато бяхме в началото на онзи Път? Е май ще се окажеш напълно прав.
Веселият му неконтролируем смях огласи местността на шир. Знаех си, че точно той ще разбере и оцени играта ми думи.


(Ще бъде продължено подобаващо след няколко дена)

петък, април 23, 2010

A Song of the Lilac


Above the wall that's broken,
And from the coppice thinned,
So sacred and so sweet
The lilac in the wind!
And when by night the May wind blows
The lilac-blooms apart,
The memory of his first love
Is shaken on his heart.

In tears it long was buried,
And trances wrapt it round;
O how they wake it now,
The fragrance and the sound!
For when by night the May wind blows
The lilac-blooms apart,
The memory of his first love
Is shaken on his heart.

вторник, март 16, 2010

Monkey see, monkey do.

Или с други думи как повечто хора правят неща, които не разбират как точно стават, просто гледайки и копирайки от другите. Или мисълта която конкретно мен ме вълнува е как извършват постъпки без да знаят защо точно ги извършват, без да имат собствена мотивация за тях и това само защото хорато около тях ги извършват тези неща. И как тези постъпки се изграждат в навици, които от своя страна се превръщат в един изживян живот.

Искрено се възхищавам на хората които имат собствина интдивидуалност и гръбнак да следват собствените си мечти и идеи ако ще това да ги отдели от "стадото".

четвъртък, февруари 11, 2010

Why are you so serious?

The choices that you will make today, will last for a lifetime.

Тази мисъл ми се върти усърдно в главата последно време.
Някакви мнения или коментари.

четвъртък, януари 21, 2010

Нещо като басня


- Пак си с онзи отнесен поглед. Човек ще каже, че баща ти е Роден.
След тези думи с които той извести присъствието си, се настани на пейката до мен. Беше приятен и топъл пролетен ден, позволяващ ми да осъществя едно мое любимо съчетание от каране на колело и четене на книга в близкият парк. Появата му уцели момент в който бях отместил замислено поглед от на книгата в ръцете ми.
- Нима, точно ти, си започнал да го приемаш това за недостатък?
- Знаеш мнението ми, нищо прекалено не е хубаво.
- Мислиш ли, че може мисленето да е прекалено? - го попитах усмихвайки се.
- Не съм сигурен, ще трябва да си помисля по въпроса. - отвърна ми с усмивка той и на свой ред попита. - И каква е темата този път
- Въртеше ми се в главата идеята за една басня, но срещнах затруднение, което за сега не мога да разреша.
- Каква ти е идеята и защо си избрал точно баснята като форма на изразяването й?
- Темта ти е добре позната и друг път сме я обсъждали. За това как хората не си позволяват да имат пълноценна връзка заради единият им страх и последствията които търпят заради това. А колкото до втората част на въпроса ти, ами аз не съм я избрал умишлено, просто идеята ми се роди в този облик. Може би защото, лесно разбираемата саркастично-поучителна форма на басните, си пасва с начина по който искам да си изкажа тезата пред другите.
- А предполагам и защото също така обичаш да наставляваш другите как за бъдат щастливи, о Велики и Всезнаещи Мъдрецо.
За пореден път се учудих, как е възможно неговата, никога не слизаща от лицето му, иронизиращо-ехидна усмивка, да излъчва толкова топлина и обич, когато е насочена към мен.
- Благодаря ти за твоят сатиричен вариант на „Memento moriendum esse “ - отговорих му с искрена признателност.
- И какво е естеството на затруднението ти?
- Идеята ми беше да поставя три вида животни в ситуация олицетворяваща страх да се откриеш и обвържеш сериозно с друга личност, защото това би те уязвило и крие напълно реалният риск да те наранят дълбоко. Избрах костенурката и заека за първите две животни. Не бяха най-подходящия избор, но се изкуших да ги използвам заради тънката шега, която аз намирам с класическото им използване в басните.
Костенурката ще въплъти в себе си образа на хората, които се покриват с броня, затварят се в крепост с високи стени, обградена с дълбок ров пълен с крокодили и окачили на всякъде около него табели с надписи от рода на „Махай се ща гръмна с танка“ и “ВНИМАНИЕ!!! Зъл тиранозавар Рекс”. Същите тези хора, които скрили крехката си личност зад безспорно добрата си защита, често се чудят защо никой не успява/не желае да ги намери и след дълго време прекарано в самота, най-после се решават да допуснат някого в крепостта на своята душа. Най-честият резултат от което е тя да бъде опустошена, нещо което ги кара да се затворят още по-усърдно и за още по-дълго време. Докато отново не почувстват нуждата да рискуват допускайки някой до себе си, но оставайки все така неподготвени за това, което ще последва.
Заека представлява хората, чиято защита е в бягството. Личности, които отбягват усложненията и избягват от проблемите. Избиращи винаги лесният, но не винаги правилният път. И по една или друга причина не желаещи да поемат риска и да заплатят цената необходима да получат това което искат, опасявайки се, че най-вероятно няма да си заслужава в крайна сметка. Вярващи, че всяко неприятно усложнение може да се реши, като му се обърне гръб и се продължи напред, рушейки всички мостове след себе си. Хора не губещи нищо ценно, но и не печелещи нищо ценно. Винаги бягащи от нещо, най-често попадащи на друго не особено по-различно от предното. Осъзнаващи след много време, че постоянното им бягство „от“ вместо „към“ ги е довело до абсолютно никъде.
И тука срещам сериозното затруднение да намеря животно което да олицетворява хората съзнаващи, че единственият сигурен начин да загубиш е да не опиташ въобще. Разбиращи, че няма как да получиш без да дадеш. Преценили, че е правилно да пожертваш нещо ценно в замяна на нещо още по-ценно. Усетили, че за да успеят да се свържат пълноценно с друга личност трябва да се открият. Знаещи, че това най-вероятно ще им донесе много болка, но вярващи, че това е трудният, но правилен път към щастието. Готови да поемат тежките удари на съдбата, които биха ги съборили на колене, уверени в себе си, че ще намерят отново сили да се изправят и продължат. Личности възприемащи този риск като възможност да спечелят нещо и/или да научат нещо. И по този начин след всеки опит се каляват все повече и научават все повече. Израствайки постоянно и ставайки все по-способни да осъзнаят от какво наистина имат нужда и да го постигнат.
- Мдаааа, наистина имаш сериозно затруднение – насмешливо провлече той и продължи – А замислял ли си се, че човека е единственото животно, което има способността да мисли и да вижда в перспектива? Да осъзнава понятието бъдеще и да взима обмислени решения, последствията от които целят постигането на желаният от него резултат. Вместо да реагира инстинктивно на момента по заложената схема „Бий се или бягай“.