Запленен

Приех подадената ми бутилка и отпих отново от сладкото ягодово вино в тази прекрасна майска вечер. Слънцето беше залязло преди малко зад езерото, обагряйки всичко наоколо в приказни цветове. Бяхме наблюдавали разкошният залез от полегатият хълм, който се издигаше над езерото. Излегнали се върху меката трева, която го покриваше. Омайващото люляково ухание, носено от топлият бриз подсилваше опиянението ми от изпитото ароматно вино. До скоро тихата вечер започна да се изпълва със звуците на нощните животинки, обитаващи тази райска местност. И все повече и повече звезди започваха да проблясват в мрака на нощното небе.
- "Настане вечер - месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен" - изрецитира спътника ми. За да отбележи случващото се или пък за да критикува моята описателност, а може би за да ми напомни да му подам виното.
- Приятно ми е да съм с теб когато си в такова ... оптимистично настроение - добави той сякаш между другото докато поемаше почти празната вече бутилка.
Изчаках го да отпие за да не разлее виното и подхвърлих:
- Спомняш ли какво ми каза, че ми липсва преди близо половин година, когато бяхме в началото на онзи Път? Е май ще се окажеш напълно прав.
Веселият му неконтролируем смях огласи местността на шир. Знаех си, че точно той ще разбере и оцени играта ми думи.


(Ще бъде продължено подобаващо след няколко дена)

A Song of the Lilac

Above the wall that's broken,
And from the coppice thinned,
So sacred and so sweet
The lilac in the wind!
And when by night the May wind blows
The lilac-blooms apart,
The memory of his first love
Is shaken on his heart.

In tears it long was buried,
And trances wrapt it round;
O how they wake it now,
The fragrance and the sound!
For when by night the May wind blows
The lilac-blooms apart,
The memory of his first love
Is shaken on his heart.