вторник, декември 31, 2013

"Това е дълъг път и никога не свършва."

Края на един път винаги води до кръстовище и началото на други пътища. До правенето на нови избори, водещи след себе си нови надежди и страхове, които понякога могат да бъдат и добре познатите стари. Избирам път поемам по него, вървя и срещам радости и неволи. Някои са ми отдавна стари дружки, други са нови и интересни. Някои пътища ме променят, други втвърдяват убежденията ми. И така, кръстовище след кръстовище, избор след избор аз изграждам живота ми. Надявайки се след всеки изминат път да съм се опознал малко повече и това да ми донесе малко повече мъдрост при избирането на следващият. Защото аз знам на къде се стремя, но няма как да знам със сигурност кои пътища водят на там, защото мъглите на живота крият своите пътища от нас.

вторник, декември 10, 2013

(С)пътник

Преди пет дена:
Беше късна вечер, а пътят се виеше през една древна гора и фаровете определено губеха битката със спусналата се гъста мъгла. Единият от двамата пътници в този самотен автомобил се беше изтегнал удобно на задната седалка. На добродушното му лице бе изписана, една нетипична за него, злорадна усмивка. С поглед идеално пасващ й следеше затруднението на шофьора. От своето място виждаше добре напрегнатото му изражение. Дори и постоянната му всезнаеща усмивка се бе стопила и отстъпила място на стиснати устни върху съсредоточеното му до крайност лице. Забелязваше дори няколко дребни капчици пот лъкатушещи през наболата му брада. - И как е ти да си зад волана? - "невинно" попита той. - Не било, чак толкова лесно. - призна му искрено без бой. А днес: Пътникът вече с усмирителна риза пременен е и с поглед на наказано кутре гледа как шофьора с белезници привързал си е ръцете за волана. А в джоба му на сигурно два ключа си лежат.