Опит

Той се приближи бавно по кея и се настани удобно в непосредствена близост до мен. Забелязах с периферното си зрение, че се беше вгледал в мене. Но аз не се обърнах към него и зачаках търпеливо въпроса му, загледан в разбиващите се вълни на зимното море.
- Разочарован ли си?
- Знаеш, че съм.
- А съжаляваш ли?
Усмихнах се леко на неговата загриженост и реших да се включа в "играта", започната от него.
- Защо се притесняваш се, че може и да съжалявам?
- Защото щеше да е глупаво и нездравословно.
- Не се безпокой, въобще не съжалявам. Не получихме това, което искахме, но научихме нещо.
- Добре, и все пак това няма да ни е от полза, ако наученото бъде забравено или пренебрегнато.
Ето каква е била целта на този разговор. Погледнах с благодарност моят "дявол-пазител".
- Винаги мога да разчитам на теб да внимаваш това да не се случи.
- Мдаааа. - отвърна той с доволният вид на преял със сметана котарак.

Evrything is going to be alright.

Бъдещето е сто хиляди конеца, миналото — парче плат…

Размисли за щастието.

Имам сериозното чувство, че като цяло жените са по-нещастни от мъжете.

Искат мъжът да е едновременно огън и лед. Твърд, но и нежен. Да ги доминира, но и да ги разбира и т.н. Искат да преуспяват в професионален план и в същото време личният и социалният им живот да е пълноценен. Искат да са силни, твърди, но им се иска се да да имат някой, който да е до тях в труден момент. Искат да са независими, но им се иска да се влюбят до толкова силно в някой, че той да им отнеме независимостта. Дори и на тези които не си го признават дори и пред себе си.И така нататък и така нататък.

Може аз да съм глупав и страхлив, но ми се струва, че втози съвсем не съвършен свят, не можеш да имаш всичко и опитите да го имаш те съсипват. Моята философия е да прецениш от кое наистина имаш нужда за да си щастлив, кое е наистина най-важно за теб да си щастлив. И да се фокусираш върху тези неща за да ги постигнеш. Веднъж постигнал ли си ги продължи на татък стига с това да не рискуваш да загубиш това, което си постигнал вече.

Някак си това ми напомня на следният виц.

"Ние работим бързо, качествено и евтино.
Изберете си две от трите"

Идеята ми е помисли, кои две от трите са ти по-важни и се спри на този вариант. Не си губи младините в търсене на три от три. Иначе когато осъзнаеш, че такъв вариант няма в добрият случай, ще си загубил години, а в лошият вече ще трябва да се задоволиш с едно от три. Та това ми беше размишлението смятате ли, че това мое виждане е правилно или винаги трябва да се стремиш да постигнеш три от три или тринадесет от тринадесет.

Трийсетина по-малко

- На скоро ми зададоха глупав въпрос "Колко приятели имаш?".
- Хмм, чудя се с глупав или с умен отговор си решил да отвърнеш.
- Не бях в настроение за глупости.
- И за това си отговорил с "Колкото си искам". Познах ли?
- Да.

42

Има удоволствие дори и в саможертвата, ако поставиш другиго пред себе си, тогава неговото благополучие е и твое, неговото щастие е и твое.

Кошмар

От отровният кошмар събудих се в пот облян, само за да осъзная, че бил е той отражение на реалността.

Приключението

Бяхме се изтегнали удобно върху дебелите клони на старото черешово дърво. Наслаждавахме се на тишината и ленивото спокойствие, което намирахме под шарената сянка на листата му в този горещ летен ден. От време на време се пресягахме да откъснем някоя от близките големи, тъмно червени, сладки и сочни череши, докато мислите ни блуждаеха напред и назад.

- Спомняш ли си преди много години, когато бяхме малки за какво си мислихме и мечтахме, докато се излежавахме по същия начин на същото това дърво?

- Разбира се. Мечтахме си за приключения и чудеса. За полети в космоса, за битки с пирати, за обикаляне около света, за спортна слава, за световно признание в една или в друга светлина, за невероятни открития и изобретения създадени от нас, за пътуване във времето, за еволюирането ни в богове. Верни на идеята ни "If you dream, dream big".

- Мда, в продължение на толкова много години, докато израствахме, мечтахме за всякакви величествени приключения и постижения. И през всичките тези години не осъзнавахме кое всъщност е най-голямото предизвикателство и приключение в живота на един човек.

- Да, но е нормално децата да мечтаят за такива неща и да пренебрегват важността на точно това приключение. Необходимо е израстване за да осъзнаеш важността му.

- Помня го този момент на осъзнаване и как нещо в нас се промени за винаги. Напомня ми за онзи момент, когато Кристофър Робин се разделяше с Мечо Пух и детството си.

- Сега ме накара да се зачудя какво ли става с Кристофър Робин след това?

- Наистина ли не се досещаш? Идва момент в който на него започват да му разказват за Мечо Пух.

Копнеж

Поспри сърце - и тишината е награда,
когато можеш да летиш,
заслушано в дъжда и листопада,
звездите в мрака да броиш.

Не може винаги да биеш диво,
или пък винаги да си само,
да искаш истински щастливо,
да биеш с друго във едно.

Поспри сърце, нима не се научи,
че има във живота ми баланс,
че аз копнея да се случи,
за любовта ми втори шанс.

Щастие достижимо

Задвижван от любовта, продължавам заради надеждата.
Подкрепян от вярата пътя си избирам, през лабиринта на страха.
Стремейки се към щастието мечтано, което Нейният красив облик приело е.

Той диреше в себе си да открие истината.

"Либо замълча за момент. Пипо знаеше какво означава това. Той търсеше отгонора в себе си. Не отговора, който според него ще срещне благосклоност у възрастните, не и отговора, който ще предизвика гнева им - двата вида измама, която тъй се харесваше на повечето му връстници. Той диреше в себе си да открие истината."

Пътят - последната част

Пътят свършваше на една пуста, тъмна улица в една студена, дъждовна есенна вечер. Нападалият килим от пъстри листа заглушаваше единствените звуци, носещи се в нощта. Тези от нашите бавни стъпки и от ритмичното трополене на дъждовните капки. Забавихме крачка и след малко се спряхме в края на улицата под една самотна улична лампа, чиято светлина се бореше немощно срещу заобикалящия ни мрак. Взирахме се към трите разклонения, започващи няколко метра по-нататък.

Погледнах го. Беше напълно невъзмутим към студените, стичащи се по лицето му капки и се усмихваше все така иронично на целия заобикалящ го свят. Готов да предизвика всичко, способен да се присмее на всичко... Но тъгата в очите му оставаше неподвластна на усмивката му. Беше се обърнал към разклонението, което водеше към стадата. Искаше му се да ме поведе натам, но усещах страховете му, които го разколебаваха. Обърна се да ме погледне.

Погледнах го. Нямаше го вече онова замечтано и глуповато ухилено изражение на лицето му, с което бях свикнал да го виждам последно време. Сега ме гледаше замислено с онази си плашеща сериозност и сякаш въобще не забелязваше неумолимите дъждовни капки, които се плискаха с грозен звук по лицето му. Чувства, мечти, надежди, страхове, болка, желания и страст - всичко това беше събрано и концентрирано в погледа му. Ах, как можеше да прогаря този поглед. Обърна се към разклонението, водещо към вятърните мелници. Искаше му се да ме поведе на там, но осъзнавах притесненията му, които го възпираха.

Обърнах се отново към него и му споделих следното:
- Много ще ми липсва Пътят и ще запазя прекрасни спомени завинаги от това пътуване.
- И на мен ще ми липсва и си мисля, че беше наистина приятен и полезен и за двама ни.
Последва кратка пауза, в която всеки един от нас да се върне към най-приятните си мигове от това пътуване.
- Мислиш ли, че има вероятност нашето пътуване да ни отведе отново по този Път в бъдеще?
- Вероятността за това е твърде малка и няма смисъл да се надяваме за нея... но и на мен ми се иска да се случи.
Още една кратка пауза за преглъщане на тъжната истина.
- А сега на къде и как?
- Зависи.
- 42 ?
- Да
- Хубаво е, че искаме едно и също нещо.
- Но сме на различни мнения как да го постигнем.
Този път паузата беше по-дълга, на края той я прекъсна с въпроса:
- Как усещаш любовта?
- Да искам и да мога да я направя щастлива.
- Съгласен.
- А ти как разбираш любовта?
- Да иска и да може да ме направи щастлив.
- Съгласен.
Нямаше светкавица, която да раздере нощното небе точно в този момент, но щеше да е много уместно, ако имаше.
- Четири от четири, тогава? - подадох си аз ръката.
- Дадено, четири от четири. - стиснах си аз ръката.

И тръгнахме заедно, рамо до рамо, по третото разклонение. Което беше обвито в непрогледна мъгла.

Пътят - трета част

Салът се носеше бавно по спокойните води на реката. Двамата се
излежавахме един до друг, вгледани в надвисналите над реката клони.
Лекият бриз си играеше с техните листа. С включването на падащите върху тях
слънчеви лъчи се образуваше приказен светлинен танц. Заслушвахме се в успокояващите
птичи песни наоколо, докато салът се полюшваше мързеливо под нас.

Движехме се през онези специални мигове, които са сякаш откъснати от
времето. Мигове, натежали до такава степен от реалност, че всичко извън
тях започва да изглежда все по-сюрреално и маловажно.

- Не знаем на къде води реката и дали ще се съедини отново с пътя.
- Мхм.
- Притеснява ли те това?
- Малко ... а теб?
- Не много, но подозирам, че се носим към водопад.
- Е и? Знаеш, че не можем да се удавим, ще изплуваме на някой бряг.
- Мда, и аз това си мислих, но няма да е много приятно.
- Мислиш ли, че ще ти е по-приятно ако слезем още сега?
- Неее, не ми се мърда от този сал, иска ми се да извлечем максимума от тези животворни мигове.
- Радвам се, защото и аз искам същото.

Пътят - втора част

Магически е този път. Може би единственото магическо нещо на този свят.

Тръгнахме едва преди няколко минути, а вече вървяхме в един приятно
топъл и успокояващо зелен пролетен ден. От едната страна на пътя
ромолеше игриво малка рекичка с кристално чисти води. От другата страна
се носеше опияняващият аромат на разцъфнала в приказни цветове овощна
градина. Отгоре няколко интересни облачета се гонеха из лазурно синьото
небе. И всичко наоколо беше изпълнено с живот.

- Защо бързаш толкова? - запита ме той. - Не виждаш ли какъв прекрасен ден е? Забави малко, наслади му се, никога повече няма да минеш отново точно по този път.
- Именно защото е толкова прекрасен, нямам търпение да видя до къде води. - отвърнах аз.
- Надяваш се?
- Естествено, щеше да грешно, ако не се надявах.
-Лошото е, че ти липсва и вяра.
- Ъъм?
- Страхуваш се едва ли не от всяка сянка. А когато пътят се скрие временно от погледа ти зад някой завой или хълм, в главата ти е вече представата за най-лошото. В тези моменти си абсолютно неспособен да се насладиш на нищо от заобикалящата те прелест. Превръщаш се в досадна и неприятна компания дори и за мен. Не ми казвай, че това е "правилно".
Вървях до него дълго време неспособен да му отговоря, накрая с въздишка отроних:
- Да имаш означава да се страхуваш. Къде другаде мога да почувствам тази магия?
- И си мислиш, че ако този път стигнеш Рая, ще чувстваш тази магия до края на живота си?
Кимнах потвърдително.
- Ти си неопитен глупак, който не може дори да разчита правилно знаците. Спри се за секунда и се огледай наоколо. Вървим в един невероятно приказен ден през една райски красива местност. И магията е навсякъде около нас, можеш да я почувстваш даже в пръстите си. На знака всъщност пишеше: "Пътят води през Рая до Ада". Номерът е да се задържиш на него и да му се наслаждаваш, а не да се стремиш да стигнеш края му.

Пътят

Бавно и постепенно осъзнах къде се намирам. Присви ме, нещо стегна болезнено гърдите ми.
Изправих се, нямаше нужда да се оглеждам къде се намирам. Добре ми беше позната тази пустош, в която не можех да остана, не можех да оцелея. Която бавно ще ме погълне, ако се застоя нерешително. Не знам как се нарича точно това място, но аз мисля за него като за "абсолютно никъде".

Той ме чакаше там отпред, подпрян небрежно на пътния знак. С онази никога неслизаща от лицето му ехидна усмивка. "Глупако, аз винаги съм знаел по-добре от теб, а ти никога не си ме слушал. Ето затова си тук сега", това казваше изражението му, без думи. Между нас отдавна нямаше нужда от думи, познавахме се твърде отдълго, твърде добре. Завъртя бавно погледа си към надписа, изписан на пътния знак и, връщайки го към мен, повдигна с изразителна насмешка рамене. Усмихнах се на иронията и на нашата си обща шега. И продължих напред по единствения път, отвеждащ от това място. Той тръгна с мен рамо до рамо. И не само поради липсата на избор, а поради факта, че ние сме неразделни.

Зад нас остава единственият пътен знак в началото на единствения път, отвеждащ от Абсолютно никъде, и на него пише: "Пътят води до Рая ... или до Ада".

Мечти

"Но аз, беднякът имам само своите мечти. Ще разстеля мечтите си
пред твоите крака. Пристъпи нежно, защото стъпваш в моя блян."

Просто продължаваш напред.

Отново случайността, която "съдба" някои гръмко я наричат, на място познато доведе ме.
На ръба отвесен, на скала висока.
Отново страхът във вените ми протича и в пранги съзнанието ми иска да окове.
Да ме разколебае безуспешно се опитва.
Да се върна назад по пътеката пуста? Нищо което да искам няма там.
Не това не е за мен.
Да остана тук скован от нерешителност? Живота да изтича покрай мен докато се чудя "какво ли ще е ако... " и така докато не стане твърде късно и въпроса вече зазвучи "какво ли можеше да е ако ...".
Не и това не е за мен.
По-добре да вдигна поглед от зъберите мрачни заканващи ми се отдалече долу и да погледна към красивата и безкрайна синева. Пълна с възможности неизвестни и до продължа напред.
Да този избор е за мен.
Това е свободата.
Свободата да се отърсиш от оковите на страха и да бъдеш щастлив ... или да паднеш.
Падал съм и най-вероятно ще падам отново.
Изправял съм се и ще се изправям отново.
И ще продължавам напред.

Надежда

Колкото и да е добро "доброто старо време", бъдещето съдържа в себе си потенциал за по-добри времена.

The dawn

Всичко си има край.
Всичко си има начало.
Днес e първият ден от остатъкът на живота ми. :-)

Реката на живота

Живота има навика да си тече през повечето време бавно и спокойно в широко русло. Но има и места с бързеи и разклонения, а отверме на време пропадаш във водопад.

Nature Boy

There was a boy
A very strange, enchanted boy
They say he wandered very far
Very far, over land and sea
A little shy and sad of eye
But very wise was he

And then one day,
One magic day he passed my way
While we spoke of many things
Fools and Kings
This he said to me

The greatest thing you'll ever learn
Is just to love and be loved in return.

Please Don't Promise Me Forever - by Mike Desquitado

Please don't promise me forever.
I want us to love each other done day at a time...
and string all those days together like the precious things they are...
instead of trying to hard and promising too much.

Please don't expect me to always be good and kind and loving.
There are times when I will be cold and thoughtless and hard to understand.
But it will only be because of the weather or the flu or one of my moods...
not because I love you less. Please remember that.

Please don't think about all the things that could happen to us.
Don't think about other people coming between us.
Don't think about all the good things that could happen to us.
Think of growing closer to each other, finding new reasons for being together...
and think of loving. I will too. I am right now.
Please don't get mad at me if I forget your birthday or some other special day we share...
and please remember that there is an "everydayness" about what we have that is beyond birthdays and anniversaries.
That's why, sometimes, I many not remember one special day...
because all our days are special to me.
Please don't ever sign a letter "as ever".
Please don't be too easy on me...
or expect me to be too easy on you.
Both of us have room to grow, and both of us have to grow if we want to hold eachother's love.
Please don't ever give me too much of yourself or take too much of me.
In our togetherness we still need our private places.
Please listen to me when I'm talking to you...
and please don't ever think about someone else when I kiss you.

Please don't start and argument or make me look foolish in front of other people...
but when we're alone, don't feel like you're walking on eggs.
Go ahead and say what you think.
If I need telling off, tell me off.
Then we can have our fight and make up and love again. Just us.
Please remember to call me sometimes for no reason except that
you feel me thinking about you, needing your voice.

Please don't ever lose that laugh of yours -- it's such a real laugh.
And never change the way you brush my hair back from my eyes
and smile when I'm trying to be very serious...
or the little odd ways you have of saying things that
make you "you", one of a kind, the one I love.

Please let's not use politeness and busyness and silence to
avoid our problems and the places where we hurt.
If something is wrong, let's go after it, and make it right.
It's a good feeling to think of growing older with you, but, please, let's not ever grow old.
I want us to always hang on to the newness that we have right now.
And let's never be ashamed of our innocence, of the child within us.
Let's never give up our dreams.

Please don't try to keep it from me when you're feeling down.
I'll never be able to share your joy if you try to protect me from your sadness.
Please don't ever say never...
and please don't promise me forever.
All that I ask is that you love me now.

And please know that I love you more today than I ever have before.
I can't promise you forever, but I can promise you today with the hope and
belief that there is a beautiful tomorrow in store for us.

Какво ново.

Напоследък пренебрегнах малко блога си за сметка на facebook с идеята, че там поне някой чете нещата които пиша. Но все пак в този блог пиша предимно за мене си, така че не е много добре да го зарязвам.

Та на въпроса какво ново, ами нищо. Все така добре познатото старо което се опитвам неуспешно да променя. Все пак новото е че се уморих да се правя на глупак, като предпазна мярка. Мда до тука с познатият ви глуповат веселяк. Съвестно ми е за приятелите ми какво им предстои. Но в момента не само, че нямам сили, по-важното е че съм силно разколебан дали всъщност това ми поведение е било наистина полезно за мен. Е ще почакаме ще видим. Както казах новото не е наистина ново, само забравеното старо и все пак се надявам този път да намеря повече щастие.

За случайните ми читатели искрен съвет: Избягвайте ме, няма да съм добра компания идващите дни. И не ме питайте как съм :-)

П.П. - Нев не се отнася за теб с нетърпение очаквам да те видя и ще съм наистина радостен когато това стане :-)

Да победи страховете си означава свобода.

До сега съм си рестартирал два пъти блога. В първият ми пост в първият блог бях обяснил какъв е смисъла на Thrall of Mind. Как според мен човек е роб на собствените си страхове, предразсъдъци, невежество и самозаблуди. Първият си блог го създадох с цел да водя диалози с приятели и непознати на тази тема и да търсим себеопознавателни отговори и да имам възможност да видя интересни чужди мнения по-въпросите който си задавам. Поради една или друга причина това не стана. Вторият ми беше за един друг мой живот с който вече е свършено и той беше за приятелите ми с който бях по загубил контакт, понеже посвещавах живота си почти изцяло само на една личност. Сегашният ми блог си е за мене си да си приказвам разни неща и да оставам собствените си следи във времето, за да мога от време на време да хвърлям по-едно око на пътя който съм извървял и да се замислям за посоката която съм поел. А и донякъде и за да може хората, който се интересуват от мен да правят същата проверка.

По темата за която ще пиша сега съм писал в един от предните блогове, но днес отново се замислих за нея и реших, че искам да пиша за нея сега и в този блог.

Колко от вас са изживявали сбъдната мечта? Прекрасно е нали. Но мога да ви уверя, че да се пребориш с някой от страховете си е също толкова удовлетворяващо и носи също толкова много щастие. Един вид отърсваш се от нещо, което ти е тежало през цялото това време. Нещо което те е притискало и ограничавало. И след като се освободиш от прангите на страха си имаш чувство, че литваш. Изпълва те чувство на свобода, сила и оптимизъм. И започваш да вярваш, че можеш да се справиш с всичко, което може да ти поднесе живота. И колкото е по-голям страха с който се пребориш, толкова е по-силно това усещане. И това го получаваш независимо от последствията, който идват с тази победа над страха ти. Само по себе си то носи удовлетворение, но обикновено не е само. Обикновено мъкне след себе си нещо желано от теб, което въпросният ти страх те е възспирал да имаш. Замислете се за страховете си и на пътят на какво щастие са застанали те. Няма нищо гарантирано на този свят, но щастието не се постига с пасивност.

Празнота

Като инсулинова инжекция в сърцето, днес си бих емоционална такава.

"Eternal Sunshine of the Spotless Mind" и "Three to Tango" два корено различни, но гениално по своему, според мен филма. До толкова силно емоционални, че те ангажират и правят съпричастен или поне с мен е така. Може и да е защото чувствам главните герой близки до мен по някакъв начин.

Каквато и да е причината ми помага до посрещна утрешният ден.

В крайна сметка Хара е права, продължаваме напред, защото живота продължава напред и това е неизбежно.

You gotta see this woman

You gotta see this woman, though.
She's beautiful.And funny...and smart.
And she has an ass that is so sexy
that i struggle to even understand it.

Another sad rainy day

Another Sad Song - Scot Ranney

Нужда

Явно се нуждая от малко късмет и добър другар за да успея да стана.

Jason Mraz - Life is wonderful (Live)

Jason Mraz - Life is wonderful (Live)

It takes a crane to build a crane
It takes two floors to make a story
It takes an egg to make a hen
It takes a hen to make an egg
There is no end to what I'm saying

It takes a thought to make a word
And it takes some words to make an action
And it takes some work to make it work
It takes some good to make it hurt
It takes some bad for satisfaction

Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la life is wonderful
Ah la la la la la

It takes a night to make it dawn
And it takes a day to make you yawn brother
And it takes some old to make you young
It takes some cold to know the sun
It takes the one to have the other

And it takes no time to fall in love
But it takes you years to know what love is
And it takes some fears to make you trust
It takes those tears to make it rust
It takes the dust to have it polished

Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life goes full circle
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la

It takes some silence to make sound
And it takes a loss before you found it
And it takes a road to go nowhere
It takes a toll to make you care
It takes a hole to MAKE a mountain

Ah la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la life goes full circle
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la life is meaningful
Ah la la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la life is meaningful
Ah la la la la la la life is full of
Ah la la la la la life is so full of love
Ah la la la la la life is wonderful
Ah la la la la la la life is meaningful
Ah la la la la la life is full of
Ah la la la la la life is so full of love

Искам

Искам да освободя напрежението.
Искам гореща вана с етерични масла и ароматни соли на свещи.
Искам дълъг масаж с хубаво масажно масло на свещи и тиха, спокойна и релаксираща музика.
Искам да правя продължителен и изтощителен секс, след който няма да ни се налага да ставаме с часове от леглото.
Искам да се повтори няколко пъти последното.
Искам няколко дена даже да не се сетя за работа.
Искам да ми се случи поне едно от горните искания.
Всъщност искам да ми се случат всичките.

Люляково ухание.

Отново на вън люлякът цъфти
и нещо в мен започва да трепти.
Отново монитора с люляк си окичих,
а с тази практика уж приключих.
Отново познатото люляково ухание сетивата ми изпълва,
и пробуждането на спомени и чувства картината допълва.

She got a Smile

Мда тя има онзи вид усмивка, която те кара да искаш да я виждаш отново и отново. Усмивка, която ти се иска да е насочена към тебе или поне ти да си я предизвикал.

Thinking

Less than fifteen percent of the people do any original thinking on any subject ...
The greatest torture in the world for most people is to think.

Luther Burbank