вторник, септември 22, 2009

Мечти

"Но аз, беднякът имам само своите мечти. Ще разстеля мечтите си
пред твоите крака. Пристъпи нежно, защото стъпваш в моя блян."

сряда, септември 16, 2009

Просто продължаваш напред.

Отново случайността, която "съдба" някои гръмко я наричат, на място познато доведе ме.
На ръба отвесен, на скала висока.
Отново страхът във вените ми протича и в пранги съзнанието ми иска да окове.
Да ме разколебае безуспешно се опитва.
Да се върна назад по пътеката пуста? Нищо което да искам няма там.
Не това не е за мен.
Да остана тук скован от нерешителност? Живота да изтича покрай мен докато се чудя "какво ли ще е ако... " и така докато не стане твърде късно и въпроса вече зазвучи "какво ли можеше да е ако ...".
Не и това не е за мен.
По-добре да вдигна поглед от зъберите мрачни заканващи ми се отдалече долу и да погледна към красивата и безкрайна синева. Пълна с възможности неизвестни и до продължа напред.
Да този избор е за мен.
Това е свободата.
Свободата да се отърсиш от оковите на страха и да бъдеш щастлив ... или да паднеш.
Падал съм и най-вероятно ще падам отново.
Изправял съм се и ще се изправям отново.
И ще продължавам напред.

петък, септември 11, 2009

Надежда

Колкото и да е добро "доброто старо време", бъдещето съдържа в себе си потенциал за по-добри времена.