- Пак си с онзи отнесен поглед. Човек ще каже, че баща ти е Роден.
След тези думи с които той извести присъствието си, се настани на пейката до мен. Беше приятен и топъл пролетен ден, позволяващ ми да осъществя едно мое любимо съчетание от каране на колело и четене на книга в близкият парк. Появата му уцели момент в който бях отместил замислено поглед от на книгата в ръцете ми.
- Нима, точно ти, си започнал да го приемаш това за недостатък?
- Знаеш мнението ми, нищо прекалено не е хубаво.
- Мислиш ли, че може мисленето да е прекалено? - го попитах усмихвайки се.
- Не съм сигурен, ще трябва да си помисля по въпроса. - отвърна ми с усмивка той и на свой ред попита. - И каква е темата този път
- Въртеше ми се в главата идеята за една басня, но срещнах затруднение, което за сега не мога да разреша.
- Каква ти е идеята и защо си избрал точно баснята като форма на изразяването й?
- Темта ти е добре позната и друг път сме я обсъждали. За това как хората не си позволяват да имат пълноценна връзка заради единият им страх и последствията които търпят заради това. А колкото до втората част на въпроса ти, ами аз не съм я избрал умишлено, просто идеята ми се роди в този облик. Може би защото, лесно разбираемата саркастично-поучителна форма на басните, си пасва с начина по който искам да си изкажа тезата пред другите.
- А предполагам и защото също така обичаш да наставляваш другите как за бъдат щастливи, о Велики и Всезнаещи Мъдрецо.
За пореден път се учудих, как е възможно неговата, никога не слизаща от лицето му, иронизиращо-ехидна усмивка, да излъчва толкова топлина и обич, когато е насочена към мен.
- Благодаря ти за твоят сатиричен вариант на „Memento moriendum esse “ - отговорих му с искрена признателност.
- И какво е естеството на затруднението ти?
- Идеята ми беше да поставя три вида животни в ситуация олицетворяваща страх да се откриеш и обвържеш сериозно с друга личност, защото това би те уязвило и крие напълно реалният риск да те наранят дълбоко. Избрах костенурката и заека за първите две животни. Не бяха най-подходящия избор, но се изкуших да ги използвам заради тънката шега, която аз намирам с класическото им използване в басните.
Костенурката ще въплъти в себе си образа на хората, които се покриват с броня, затварят се в крепост с високи стени, обградена с дълбок ров пълен с крокодили и окачили на всякъде около него табели с надписи от рода на „Махай се ща гръмна с танка“ и “ВНИМАНИЕ!!! Зъл тиранозавар Рекс”. Същите тези хора, които скрили крехката си личност зад безспорно добрата си защита, често се чудят защо никой не успява/не желае да ги намери и след дълго време прекарано в самота, най-после се решават да допуснат някого в крепостта на своята душа. Най-честият резултат от което е тя да бъде опустошена, нещо което ги кара да се затворят още по-усърдно и за още по-дълго време. Докато отново не почувстват нуждата да рискуват допускайки някой до себе си, но оставайки все така неподготвени за това, което ще последва.
Заека представлява хората, чиято защита е в бягството. Личности, които отбягват усложненията и избягват от проблемите. Избиращи винаги лесният, но не винаги правилният път. И по една или друга причина не желаещи да поемат риска и да заплатят цената необходима да получат това което искат, опасявайки се, че най-вероятно няма да си заслужава в крайна сметка. Вярващи, че всяко неприятно усложнение може да се реши, като му се обърне гръб и се продължи напред, рушейки всички мостове след себе си. Хора не губещи нищо ценно, но и не печелещи нищо ценно. Винаги бягащи от нещо, най-често попадащи на друго не особено по-различно от предното. Осъзнаващи след много време, че постоянното им бягство „от“ вместо „към“ ги е довело до абсолютно никъде.
И тука срещам сериозното затруднение да намеря животно което да олицетворява хората съзнаващи, че единственият сигурен начин да загубиш е да не опиташ въобще. Разбиращи, че няма как да получиш без да дадеш. Преценили, че е правилно да пожертваш нещо ценно в замяна на нещо още по-ценно. Усетили, че за да успеят да се свържат пълноценно с друга личност трябва да се открият. Знаещи, че това най-вероятно ще им донесе много болка, но вярващи, че това е трудният, но правилен път към щастието. Готови да поемат тежките удари на съдбата, които биха ги съборили на колене, уверени в себе си, че ще намерят отново сили да се изправят и продължат. Личности възприемащи този риск като възможност да спечелят нещо и/или да научат нещо. И по този начин след всеки опит се каляват все повече и научават все повече. Израствайки постоянно и ставайки все по-способни да осъзнаят от какво наистина имат нужда и да го постигнат.
- Мдаааа, наистина имаш сериозно затруднение – насмешливо провлече той и продължи – А замислял ли си се, че човека е единственото животно, което има способността да мисли и да вижда в перспектива? Да осъзнава понятието бъдеще и да взима обмислени решения, последствията от които целят постигането на желаният от него резултат. Вместо да реагира инстинктивно на момента по заложената схема „Бий се или бягай“.
