Имам сериозното чувство, че като цяло жените са по-нещастни от мъжете.
Искат мъжът да е едновременно огън и лед. Твърд, но и нежен. Да ги доминира, но и да ги разбира и т.н. Искат да преуспяват в професионален план и в същото време личният и социалният им живот да е пълноценен. Искат да са силни, твърди, но им се иска се да да имат някой, който да е до тях в труден момент. Искат да са независими, но им се иска да се влюбят до толкова силно в някой, че той да им отнеме независимостта. Дори и на тези които не си го признават дори и пред себе си.И така нататък и така нататък.
Може аз да съм глупав и страхлив, но ми се струва, че втози съвсем не съвършен свят, не можеш да имаш всичко и опитите да го имаш те съсипват. Моята философия е да прецениш от кое наистина имаш нужда за да си щастлив, кое е наистина най-важно за теб да си щастлив. И да се фокусираш върху тези неща за да ги постигнеш. Веднъж постигнал ли си ги продължи на татък стига с това да не рискуваш да загубиш това, което си постигнал вече.
Някак си това ми напомня на следният виц.
"Ние работим бързо, качествено и евтино.
Изберете си две от трите" Идеята ми е помисли, кои две от трите са ти по-важни и се спри на този вариант. Не си губи младините в търсене на три от три. Иначе когато осъзнаеш, че такъв вариант няма в добрият случай, ще си загубил години, а в лошият вече ще трябва да се задоволиш с едно от три. Та това ми беше размишлението смятате ли, че това мое виждане е правилно или винаги трябва да се стремиш да постигнеш три от три или тринадесет от тринадесет.
