Отново на вън люлякът цъфти
и нещо в мен започва да трепти.
Отново монитора с люляк си окичих,
а с тази практика уж приключих.
Отново познатото люляково ухание сетивата ми изпълва,
и пробуждането на спомени и чувства картината допълва.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Не знам :) или :( е по-подходящо в случая...
Определено :-)
Според мен е много по-добре да си имал нещо прекрасно и да си го загубил, от колкото никога да не си го имал това прекрасното.
Публикуване на коментар