Опит

Той се приближи бавно по кея и се настани удобно в непосредствена близост до мен. Забелязах с периферното си зрение, че се беше вгледал в мене. Но аз не се обърнах към него и зачаках търпеливо въпроса му, загледан в разбиващите се вълни на зимното море.
- Разочарован ли си?
- Знаеш, че съм.
- А съжаляваш ли?
Усмихнах се леко на неговата загриженост и реших да се включа в "играта", започната от него.
- Защо се притесняваш се, че може и да съжалявам?
- Защото щеше да е глупаво и нездравословно.
- Не се безпокой, въобще не съжалявам. Не получихме това, което искахме, но научихме нещо.
- Добре, и все пак това няма да ни е от полза, ако наученото бъде забравено или пренебрегнато.
Ето каква е била целта на този разговор. Погледнах с благодарност моят "дявол-пазител".
- Винаги мога да разчитам на теб да внимаваш това да не се случи.
- Мдаааа. - отвърна той с доволният вид на преял със сметана котарак.