О, Музо, зарежи Ахила Пелеев и неговият гибелен гняв и помогни ми да възпея онова великолепно чувство, което по-сладко е от всичко друго на този свят.
Подскажи ми словата, така нужни да опиша тази единствено истинска магия, способна да преообрази целият ми свят в дивна приказака.
Позволи ми да пресъздам в думи завладяващи, прелестнатта песен на моето щастливо сърце.
Защото няма нищо по-прекрасно от Любовта.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
:) чудесно звучи...
и толкова ми се е искало винаги да чуя някой друг (освен мен) да казва: аман от нелични бури, на мен ми дреме за личните!
късмет!!
обаче защо така човек по-лесно възпява тъгите си, отколкото радостите, не знам... но явно е повсеместно.
Мда, всъщност този пост започна с чуденето защо, като съм щастлив нямам такава нужда да пиша в блога си. Исках да напиша нещо с което да отбележа този съществен в живота ми момент, но дълго, а и все още се затроднявам да намеря подходяият начин да опиша с думи това което бушува в мен и така се роди този пост. :-)
Ще се радвам да споделиш твоите предположения защо мовек възпява тъгите си по-лесно :-)
извини ме за забавянето, често ми се случва, но все още не успявам да убедя хората, че НЕ е защото дискусията не е интересна:).
ами аз много съм си го мислела това, в разни случаи, и мисля че когато човек е щастлив в реално реалния живот, то това значи (даже по определение това е щастието май), че успява там да се изразява по начина и в аспектите, кто иска. и ако се чувства изразен в нещата, кто са му важни, по начина, по кто му е важен, не усеща нужда да го изрази по някакъв страничен начин. емоциите му отиват по предназначение, активностите също - и сублимация почти няма. вероятно съществуват хора, кто могат да възпеят (с думи, картини, музика и т.н.) достатъчно силно и щастието си... но аз май не съм от тях. когато и да ми е идвала някаква муза, все е била по-плодотворна, когато е идвала в тъга. само дето вече и на тъгата не давам тоя вид израз. даже ми е малко тъжно от самия тоя факт - може би вече съм емоционално навикнала на тъги или пък не очаквам истински радости.
във всеки случай последното не ми пречи още веднъж да ти пожелая късмет!!
Публикуване на коментар