четвъртък, септември 25, 2008

Една дъждовна вечер през самотният октомври.



Бррррррррр

А на тебе познато ли ти е това усещане?

2 коментара:

Х.Костов каза...

Даже много ми е познато.Обичам точно такова време.Оставам сам с мислите си и мога да си избистря какво има (или по скоро няма) в главата ми и на къде да се насоча за в бъдеще.Понякога човек има нужда и от такива моменти.Осен това много е приятно да се прибереш след една такава разходка и у дома да те чака чаша горещ чай с ром.

Unknown каза...

:-) Хахахаха
Мда...октомври месец е...Време за голяма чаша кафе с мляко, капки по прозорците и ...Зелазни, разбира се. "Една нощ през самотния октомври". Поздрави!