How to Grow Outside Your Comfort Zone

How to Grow Outside Your Comfort Zone

Попаднах на тази интересна статия, която съвпада с моето виждане по този въпрос. И ме накара за пореден път да се замисля, хубавите ми идеи, принципи и виждания, най-често си остават само на думи. Аз искам да се развивам постоянно, осъзнавам къде са ми слабостите и какво трябва да правя за да ги развивам, но всъщност рядко намирам желание да положа по-сериозни усилия да изпълня желанието си да се развивам. Друг път се страхувам да напусна комфортната си зона или се страхувам да не загубя нещо.

Пример: Лежиш си удобно в топлото ти легло. Четеш интересна книга. Котката успокояващо ти мърка в краката. Пиеш хубаво кафе/чай с вкусни бисквитки например. Дъжда потропва приятно по прозореца. Мислиш си, че е хубаво да станеш, да се облечеш и да излезеш на вън в студеният есенен дъжд и да потичаш в парка. Ще е полезно да поддържаш форма, фигура и ще каляваш организма си. Въобще развиваш тялото си. Вместо да пълнееш на топло с книга в ръка.

Колко от вас ще излязат да потичат? Не мисля, че аз съм от този тип хора който имат волята за това или поне рядко и твърде недостатъчно. Ева на скоро написа една доста добра и интересна статия в блога си по тази темата. Показвайки, според мене, една много точна гледна точка върху този проблем. И аз винаги, когато се замисля по този въпрос, първо се сещам за Ваймс и неговата приказка. И аз, като повечето хора съм доста добър в това да се самозалъгвам с къде по-сериозни оправдания, къде с напълно нелепи, защо не съм си размърдал мързеливият задник/ум. На края ти оставаш с излъгани надежди и очаквания за това, което си постигнал и в какъв човек си се превърнал. И почваш да мрънкаш и да се оплакваш, колко гадно и нечестно било всичкото това и как все на тебе ти се случват тези неща и т.н. Вместо да се стегнеш и да се опиташ да постигнеш нещо ти.

Отклоних се малко постнах тази тема за да видя вашето мнение по въпроса .

Буйният огън обикновено гори ярко но кратко. Чудя се за следното да кажем, че имаш характер и качества да се развиваш непрекъснато. Това ще рече, че постоянно ще се принуждаваш да преминаваш границата на собственото си аз. Ще трябва непрекъснато да излизаш от комфортната си зона. Там където си щастлив и се чувстваш добре. И да се поставяш в ситуации където ще си напрегнат, изнервен, уморен и като цяло подложен на стрес. И колко време можеш да издържиш ? Може би и тука важи правилото за Златната среда. Тоест да не допускаш да се залежаваш твърде дълго, но и да не допускаш да се похабяваш твърде бързо. Все пак за дълъг път маратонците са много по-добри от спринтьорите, а в крайна сметка всеки един от нас се надява да има дълъг и успешен живот ;-)

След тази дълга реч, няма как да допусна всичкото това да си остане празни приказки и смятам още от днес да изляза от комфортната си зона. Да се захвана с две от шестте ми слабости, който от дълго време ми се иска да не са ми слабости. Една в професионален план другата в личен.