Да победи страховете си означава свобода.

До сега съм си рестартирал два пъти блога. В първият ми пост в първият блог бях обяснил какъв е смисъла на Thrall of Mind. Как според мен човек е роб на собствените си страхове, предразсъдъци, невежество и самозаблуди. Първият си блог го създадох с цел да водя диалози с приятели и непознати на тази тема и да търсим себеопознавателни отговори и да имам възможност да видя интересни чужди мнения по-въпросите който си задавам. Поради една или друга причина това не стана. Вторият ми беше за един друг мой живот с който вече е свършено и той беше за приятелите ми с който бях по загубил контакт, понеже посвещавах живота си почти изцяло само на една личност. Сегашният ми блог си е за мене си да си приказвам разни неща и да оставам собствените си следи във времето, за да мога от време на време да хвърлям по-едно око на пътя който съм извървял и да се замислям за посоката която съм поел. А и донякъде и за да може хората, който се интересуват от мен да правят същата проверка.

По темата за която ще пиша сега съм писал в един от предните блогове, но днес отново се замислих за нея и реших, че искам да пиша за нея сега и в този блог.

Колко от вас са изживявали сбъдната мечта? Прекрасно е нали. Но мога да ви уверя, че да се пребориш с някой от страховете си е също толкова удовлетворяващо и носи също толкова много щастие. Един вид отърсваш се от нещо, което ти е тежало през цялото това време. Нещо което те е притискало и ограничавало. И след като се освободиш от прангите на страха си имаш чувство, че литваш. Изпълва те чувство на свобода, сила и оптимизъм. И започваш да вярваш, че можеш да се справиш с всичко, което може да ти поднесе живота. И колкото е по-голям страха с който се пребориш, толкова е по-силно това усещане. И това го получаваш независимо от последствията, който идват с тази победа над страха ти. Само по себе си то носи удовлетворение, но обикновено не е само. Обикновено мъкне след себе си нещо желано от теб, което въпросният ти страх те е възспирал да имаш. Замислете се за страховете си и на пътят на какво щастие са застанали те. Няма нищо гарантирано на този свят, но щастието не се постига с пасивност.