вторник, декември 10, 2013

(С)пътник

Преди пет дена:
Беше късна вечер, а пътят се виеше през една древна гора и фаровете определено губеха битката със спусналата се гъста мъгла. Единият от двамата пътници в този самотен автомобил се беше изтегнал удобно на задната седалка. На добродушното му лице бе изписана, една нетипична за него, злорадна усмивка. С поглед идеално пасващ й следеше затруднението на шофьора. От своето място виждаше добре напрегнатото му изражение. Дори и постоянната му всезнаеща усмивка се бе стопила и отстъпила място на стиснати устни върху съсредоточеното му до крайност лице. Забелязваше дори няколко дребни капчици пот лъкатушещи през наболата му брада. - И как е ти да си зад волана? - "невинно" попита той. - Не било, чак толкова лесно. - призна му искрено без бой. А днес: Пътникът вече с усмирителна риза пременен е и с поглед на наказано кутре гледа как шофьора с белезници привързал си е ръцете за волана. А в джоба му на сигурно два ключа си лежат.

Няма коментари: