Вървя си тези дни по улици пълни с цъфнал люляк.
Него вия вид и благоухание ме връщат година назад.
И ме изпълва със смесени чувства.
Болезнена тъга, породена от загубата.
Радостно щастие, породено от това което съм имал
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Хм,
познато усещане:-)
Публикуване на коментар