Out of the night that covers me Изпод покрова на нощта над мен,
Black as the Pit from pole to pole, от край до край катранен като Ад,
I thank whatever gods may be благодаря на всички Богове,
For my unconquerable soul. че съм с непревземаема душа.
In the fell clutch of circumstance На Случая в жестоките клещи
I have not winced nor cried aloud. не трепнах и не изревах на глас.
Under the bludgeonings of chance И Шансът със тояги ме преби -
My head is bloody, but unbowed. кървящ, ала непреклонен съм аз.
Beyond this place of wrath and tears Оттатък този свят на гняв и скръб
Looms but the Horror of the shade, надвисва Ужас, изтъкан от мрак,
And yet the menace of the years но на годините опасността
Finds, and shall find, me unafraid. не е, и няма да ме хвърли в страх.
It matters not how strait the gate, Нехая, че е тесен пътят стар
How charged with punishments the scroll. или че свитъкът изписан е с беда:
I am the master of my fate: на своята съдба съм господар,
I am the captain of my soul. защото аз владея своята душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар