Времето е толкова относително.
Понякога може да ти се случат толкова "неща" за три дена ( и да минеш през тях), колкото друг път и за цяла година няма да ти се случат.
И когато хората използват изрази от рода на "с времето ще ти мине", "времето ще покаже", "трябва си време" и т.н. всъщност имат предвид, че с течението на времето би трябвало да ти се случат разни събития, който да те излекуват, да ти дадат отговора и т.н.
Тогава защо да чакаш, кротко и търпеливо нещо да ти си случи?
Да се надяваш на слепият късмет и равнодушната случайност?
Да се молиш на сила някаква да ти се случи това, което ти така силно желаеш?
Да имаш нужда от нещо и да чакаш то да ти дойде даром от някъде?
И когато това не става да обвиняваш и да хулиш цялата вселена, вместо да
подириш справедливост в твоята си вътрешна такава.
О, не! Не е за мен на глупака живота.
Да чакаш или да не чакаш това за мен не е въпроса.
И любовта си аз на час по капчица не ще да я раздавам.
Ела и пий от този водопад и ако се задавиш не ще те наказвам.
Но ако друг обвиняваш за това, не ща да те познавам.
петък, януари 03, 2014
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар