Пътят - втора част

Магически е този път. Може би единственото магическо нещо на този свят.

Тръгнахме едва преди няколко минути, а вече вървяхме в един приятно
топъл и успокояващо зелен пролетен ден. От едната страна на пътя
ромолеше игриво малка рекичка с кристално чисти води. От другата страна
се носеше опияняващият аромат на разцъфнала в приказни цветове овощна
градина. Отгоре няколко интересни облачета се гонеха из лазурно синьото
небе. И всичко наоколо беше изпълнено с живот.

- Защо бързаш толкова? - запита ме той. - Не виждаш ли какъв прекрасен ден е? Забави малко, наслади му се, никога повече няма да минеш отново точно по този път.
- Именно защото е толкова прекрасен, нямам търпение да видя до къде води. - отвърнах аз.
- Надяваш се?
- Естествено, щеше да грешно, ако не се надявах.
-Лошото е, че ти липсва и вяра.
- Ъъм?
- Страхуваш се едва ли не от всяка сянка. А когато пътят се скрие временно от погледа ти зад някой завой или хълм, в главата ти е вече представата за най-лошото. В тези моменти си абсолютно неспособен да се насладиш на нищо от заобикалящата те прелест. Превръщаш се в досадна и неприятна компания дори и за мен. Не ми казвай, че това е "правилно".
Вървях до него дълго време неспособен да му отговоря, накрая с въздишка отроних:
- Да имаш означава да се страхуваш. Къде другаде мога да почувствам тази магия?
- И си мислиш, че ако този път стигнеш Рая, ще чувстваш тази магия до края на живота си?
Кимнах потвърдително.
- Ти си неопитен глупак, който не може дори да разчита правилно знаците. Спри се за секунда и се огледай наоколо. Вървим в един невероятно приказен ден през една райски красива местност. И магията е навсякъде около нас, можеш да я почувстваш даже в пръстите си. На знака всъщност пишеше: "Пътят води през Рая до Ада". Номерът е да се задържиш на него и да му се наслаждаваш, а не да се стремиш да стигнеш края му.