Поспри сърце - и тишината е награда,
когато можеш да летиш,
заслушано в дъжда и листопада,
звездите в мрака да броиш.
Не може винаги да биеш диво,
или пък винаги да си само,
да искаш истински щастливо,
да биеш с друго във едно.
Поспри сърце, нима не се научи,
че има във живота ми баланс,
че аз копнея да се случи,
за любовта ми втори шанс.
петък, октомври 30, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Prekrasno e!
Публикуване на коментар