петък, октомври 30, 2009

Копнеж

Поспри сърце - и тишината е награда,
когато можеш да летиш,
заслушано в дъжда и листопада,
звездите в мрака да броиш.

Не може винаги да биеш диво,
или пък винаги да си само,
да искаш истински щастливо,
да биеш с друго във едно.

Поспри сърце, нима не се научи,
че има във живота ми баланс,
че аз копнея да се случи,
за любовта ми втори шанс.